Връшка чука – Ком е чудесен маршрут, скрито съкровище в сърцето на Северозапада – див, красив и все още недооткрит от мнозина. И точно в това е магията му. България е като затворена карта със съкровища. Не всички ти ги поднася лесно. Понякога трябва да ги търсиш и да се поизпотиш. Скритите ѝ места не винаги са по туристическите пътеводители. Те са зад завои, в дъното на каньон, в стръмна пътека без маркировка. Понякога трябва да се изгубиш, за да ги намериш. Да се превърнеш в откривател, така сякаш е по-сладко.
С пот на челото винаги е по-сладко
И точно в това е чарът – когато стигнеш, усещаш, че си направил нещо истинско. Има хора, които вървят първи. Те газят в тревата, където няма пътека, бележат скалите, където няма табели, и оставят след себе си маршрут, по който другите ще минат по-лесно. Не за слава, не за аплодисменти, а защото вярват, че България си струва да бъде открита.
Хващат се да чистят стари пътеки, маркират, строят мостчета, слагат табели. Чешми даже. Не защото някой им е наредил, а защото така усещат, че правят нещо смислено. За да можем ние, останалите, да стигнем до местата, които иначе си остават само бели петна на картата.
Връшка чука – Ком не се дава лесно
Такъв е и маршрутът Връшка чука – Ком. Проект, който възстановява пътя между Връшка чука и връх Ком – естествено продължение на маршрута Ком – Емине.
150 километра през терен, който не се дава лесно. Сериозно ходене, разчистване, маркиране. Когато не си сам обаче, а с приятели – всичко е някак по-лесно!
Можело…
Има хора, които не само намират тези чудеса, но и правят възможното да ги споделят. Хващат се и правят маршрути, които са били запуснати с години или за първи път прокарват. Разчистват пътеки, полагат нова маркировка.
Защото вярват, че красотата трябва да бъде споделяна, но и пазена. Ритуал на връщане. Връщане към дивото, към себе си, към природата. Не с цел да я покорим, а да я разберем. Да я следваме със стъпки на уважение, не на бързане. Защото когато поемеш по такава пътека, маркирана от сърцето на някой, който обича – усещаш, че си част от нещо по-голямо. България не ти се разкрива наведнъж. Тя се открива малко по малко, само на тия, които знаят как да гледат.
С мерак всичко се получава
Двигател и доказателство, че можело, стига да искаш, е Ивайло Марков. Срещам го на пътя, в подножието на Връшка чука. Усмихнат, с ръце, белязани от работа, и поглед, който вече е минал маршрута десетки пъти. С мисъл, с мерак и с отговорност. Не чака институции, не чака разрешения. Сам, с други като него, разчиства, маркира, прави пътека там, където храсталакът е изял картата. Защото вярва, че българската планина не трябва да бъде тайна, а път – отворен за всички, които са готови да го извървят.
Връшка чука – Ком е нов маршрут, като цяло проходим, но все пак в дива планина. Все още няма отъпканите пътеки и инфраструктурата на Централен Балкан, но пък предлага красива и девствена природа. Изграждането на адекватна инфраструктура ще отнеме време, а за отъпкването на пътеките разчитаме на вас, споделя Ивайло.
Той и всички доброволци продължават да създават основна инфраструктура на маршрута, обособяване на извори за питейна вода и места за бивакуване. Втората голяма инициатива на проекта е изграждането на заслон на връх Добро утро. Това е мястото от целия маршрут с най-голяма необходимост от нов заслон. Ако искате и вие да станете доброволец и да помогате, можете да намерите информация в официалната група на инициативата.
Капка памет: да създадеш чешма е да оставиш следа
Това лято, освен че продължава работата по разчистването на пътеките и довършването на маркировката, ще се направят и възстановят няколко чешми. Изворите, които ще ни събират, за да утолим жаждата:
1. Село Кирееево, в градинката пред културния дом (предстои да бъде изградена) и в двора на църквата (съществуваща)
2. Раковишки манастир (съществуваща чешма със затлачени каптажи, които ще бъдат почистени)
3. Село Салаш и околностите: Чешма Шопор (съществуваща, на маршрута), Куцаровска чешма (съществуваща, в махала Куцаровци), Ловджийската чешма (съществуваща, под язовира)
4. Проход Св. Никола, на около 300 м. надолу по пътя (Извор с нисък дебит. Предстои да бъде изградена чешма с каптаж)
5. Пътеката към хижа Горски рай, съществуваща чешма. Не е близо до билото, но може да се ползва, ако сте решили да направите спирка на хижата.
6. Миджур / Козя гръбина, на около 600 м. от премката меджу Миджур и Оба (съществуваща чешма)
7. Мартинова чука / Гърдавац, на около 500 м от пейката на подсичащата пътека (съществуващ кладенец)
8. Трите чуки (съществуващ кладенец)
9. Добро утро, на около 300 м под върха (Извор с нисък дебит. Предстои да бъде изградена чешма с каптаж)
10. Гроздин кладенец, на около 200 м под 307 пирамида, след вр. Рога (съществуващ кладенец)
11. Сребърна / Конярски кладенец, след вр. Сребърна, до бившата застава Анибал (съществуващ кладенец)
Онази България, която не се вижда от пътя с колата, а се усеща с всяка крачка по билото
България е такава – на пръв поглед скромна, но всъщност огромна. И когато се пуснеш по пътеки като тази от Връшка чука до Ком осъзнаваш, че някой ти е оставил следи – червено-бели, зелено- бели… по камъните, по дърветата.
И ти става някак по-леко, по-спокойно, по-сигурно – вървиш по дирите на хора, които са се погрижили да не се изгубиш, да знаеш някъде отиваш, посоката е ти е ясна.
Вярвам, че всеки трябва да мине по такива пътеки. Да се надраска, да се умори, да си загуби обхвата и егото. Само така ще усети какво значи природа. И какво значи дом. Когато нямаш сигнал, чуваш птиците. Когато си се изгубил, започваш да търсиш нещо повече от посоката – търсиш смисъл. И го намираш точно там, където крак рядко стъпва. В тревата, в камъните, в шума на вятъра. Там, където небето не е рамка, а обещание.
Такава е тази пътека. Не просто маршрут, а покана. Да тръгнеш. Да замълчиш. Да си спомниш. И да се върнеш различен. По-добър. По-близо до себе си.
Благодарен съм на хората, които се грижат за този маршрут. Тихо и упорито. Оставят следи, за да можем ние да намираме пътя. Ентусиасти, благодарение на които стъпваме уверено в свят, който е див, но достъпен. Скрит, но вече видим. И всеки, който мине оттук, ще го усети. Това не е просто пътека. Това е дело на сърце и кауза!
„Връшка чука – Ком“ е естественото продължение на туристическия маршрут „Ком – Емине“ и е част от два международни маршрута – Е3 и Е4. Целта нa доброволческата инициатива е да направи маршрута проходим и да създаде основна туристическа инфраструктура по цялото протежение на маршрута с дължина от 150 км. Развитието на маршрута и допълнителна информация за дейностите можете да научавате от официалната Facebook група „Връшка чука – Ком: Развитие на туристическия маршрут“
Проектът е подкрепен от конкурса „Развитие на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав“ на Фондация „Америка за България“.
