Пантеонът е построен в памет на загиналите войници, подофицери, офицери и местни жители в сражението при Гургулят, по време на Сръбско-българската война през 1885 година. Паметникът се намира в местността „Църквище“. Изграден е от червен бетон във формата на пресечена пирамида.
В центъра е издигната статуя от кварцит на жена, символизираща Майка България, която скърби за загубените си чеда.
Как да стигнем?
Най-бързият и лесният начин да стигнем до село Гургулят, където се намира пантеонът „Майка България“, е да караме по главния път за Калотина. От булевард „Сливница“ в София, продължаваме по пътя, минаваме магазин „МЕТРО“ и излизаме на главния път. След това пътят се разширява в Републикански път I-8. Когато стигнем отбивката за град Сливница, свиваме в дясно и влизаме в града. Оттам минаваме през центъра и продължаваме към шосе 811. Ще подминете село Гълобовци, а след него ще пристигнете до село Гургулят. Ще видите голяма табела преди селото, продължавате напред, а отдясно ще се падне малка табела с надпис „Пантеона“, която ще ви упъти към мястото. От София до Гургулят са около 40 км. в посока.
До Пантеона има голям асфалтиран паркинг, където да оставите автомобилите.
Пътят до селото от Сливница, е сравнително добър. Не ви съветвам да стигнете до село Гургулят по другия път, който идва от Брезник към село Гургулят. Изключително разбит е, стръмен, с огромни ями, а асфалт няма. Ако сте с ниска кола – не рискувайте! На връщане минахме по него, тъй като не знаехме за безобразното му състояние и решихме да минем през Брезник, за да съчетаем пътуването с Ждрелото на река Ерма. Така че имайте го предвид, ако решите да напрвите същото. Ние карахме много бавно в облаците от прах, заради черния път. На снимките виждате добрата част на пътя до Брезник, след това не съм спирал.
Google maps до мястото
Пантеонът „Майка България“
Внушителният мемориал отдава почит към всички славни герои, загинали, за да защитят България.
Назад в историята
Пантеонът на безсмъртните чеда на Майка България е построен там, където на 7 ноември 1885 година е водена решителната битка при Гургулят, в която отрядът на капитан Христо Попов влиза в кръвопролитен бой със сръбската Моравска дивизия. Срещу сръбската войска се изправят едва 3 български пехотни дружини, артилерийска батарея, по-малко от 2 ескадрона и местното население. Българите разгромяват противника. В боя участват и жени. Убити, ранени и безследно изчезнали са 128 български воини. Победата в този бой нанася тежки загуби на сръбската войска и я принуждава да спре настъплението си.
На мястото на пантеона някога била черквата-паметник „Свети Илия“, изградена за 50-годишнината от победата в Сръбско-българската война. След 1944 година храм-паметникът не се поддържа и се руши. Църквата е заличена през 60-те години, а руините стоят дълги години.
Докато през 1985 година, за 100-годишнината от Сръбско-българската война, е изграден Пантеонът чрез фондация „13 века България, за да помним смелите воини, загинали в името на Родината. Открадната паметна бронзова плоча, днес е заменена от алуминиева.
Символика и архитектура на монумента
Пантеонът е изграден като отворен към небето и околността храм с форма, вдъхновена от войнишка пирамида и укрепен бункер с амбразури. До него има 120-метрова тържествена алея.
Алеята води към малък Т-образен плац пред тристъпален квадратен стилобат в героичен мащаб с височина на човешки ръст, прорязан от параден 9-стъпален подход, водещ до порталния отвор със скосени страни.
Вътрешността е оформена като храм-мавзолей. В центъра се намира фигурата на Майка България, извисяваща се към небето. Пирамидата е изпълнена от червен железобетон, стилобатът също е бетонен, покрит с червена циментова мозайка.
Общата застроена площ на мемориала е 900 кв. м. Пирамидата е с квадратна основа 26,5 х 26,5 м и височина 29 м. Дебелината на стените е 50 см. Пантеонът е изграден по проект на архитекта Георги Стоилов, скулпторите Борис Гондов, Емил Мирчев и художника Тодор Варджиев
В центъра на мемориала е статуята на красива млада българка с престилка, символизираща Майка България, скърбяща за убитите ѝ защитници. Статуята е изработена от висококачествен камък кварцит (Колосите на Мемнон в Египет, мавзолеят на Ленин, паметникът за битката при Бородино, както и саркофагът на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж, са изградени от кварцит).
В пантеона липсват образите на княз Батенберг, наречен от народа Сливнишки герой, и на флигел-адютант Марин Маринов, повел войската в решителната битка на Сливнишкото поле, но са записани имената им наред с другите военни командири и на падналите във войната. Под паметника върху братската могила лежат костите на български, но и на сръбски войници, пратени от вероломната сръбска власт срещу българите.
Иван Вазов, „Новото гробище над Сливница“
Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и „Лека нощ“ навеки си казахте – до втората тръба.
Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.
Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ!
Разрухата
Като почти всеки паметник у нас и този е пред разруха. Разграбени са всички бронзови плочи с имената на загиналите във войната. На тяхно място са поставени други плочи. Стълбищата и стените се ронят, а след всяка зима, пантеонът губи от блясъка, който заслужава. Всички българи трябва да се засрамим, че нехаем и позволяваме на властимащите да не се грижат за подобни светини!
Този мемориал трябва да продължава да пази паметта на героите – славни и безславни, които са извоювали свободата ни! Пантеонът не е просто място, на което да се разходим, а символ на истински героизъм на стотици хиляди българи!
