Сгушено в пазвите на борови, букови и дъбови гори, между три върха на Пирин планина. Някога многолюдно, а днес с жители, които броим на пръсти. До 30-те години на миналия век носило името Юч Дурук (Трите върха). През 1934 година селото е прекръстено с името на българския революционер Гоце Делчев.

Село Делчево – приказен сън, до който все още можем да се докоснем!

Селото, в което хората не се страхуват от мечките, а от самотата…

Чух глас от небето. Погледнах нагоре и що да видя – през малкото дървено прозорче се подаваше главата на възрастен човек, който радостно ме поздрави.

И побърза да разкаже колко самотен се чувства в неговата 108-годишна къщурка.

Там, от неговия прозорец към света, се радваше, че има с кого да размени няколко думи. „Най-страшното нещо на света е самотата, синко!“, рече старецът. Имал внуци, даже правнуци, но рядко ги виждал. Хубава ми е къщичката, ала празна.

Камбанен звън прекъсна раздумката ни. Дядото ми рече побързай! Отиди и виж черквата! Заслужава си. Дъждът се засили. Сбогувах се с пожеланието да бъде здрав и по-често да вижда хора през прозорчето и се запътих по калдъръма към църквата.

Храм „Успение Богородично“, село Делчево

Последен камбанен звън. Тъкмо прекрачих прага, когато няколко души излизаха, а жена завърташе ключа на дърворезбованата масивна врата. „Отворете, отворете на момчето“ – провикна се един от мъжете. Заслужава да види църквата ни.

Още с влизането жената, която отговаря за храма, разказва за великолепните иконостаси и дърворезби – дело на ветеринарния лекар Костадин Белчев. Живее и управлява собствена ветеринарна клиника от 45 години в Берлин, Германия. Но лятото се връща в родното Делчево. „Единият му крак е там, с другия е стъпил тук“ прошепва Снежана. Разминали сме се на влизане в църквата. Човекът със златните ръце, както го наричат в селото, решил да се върне, за да ми разкаже лично за иконите. Лекар по професия, но художник и резбар по душа.

В църквата няма постоянен свещеник. Звучат песнопония на запис. А приглушената светлина и иконите създават особено чувство. Костадин показва с радост и огън в очите всяка икона и дърворезбовано разпятие, което е съвторил с ръцете и душата си. Не е нужно да паля свещ, защото погледите на домакините ми са пламъчета в дъждовния и мрачен ден.

Дърворезбованата позлатена врата за хора без зрение

На масивната входна врата е изобразена сцената „Успение Богородично“ с 14 фигури, чиито ореоли са от чисто злато. Майсторът на дърворезбата решил да я направи за хората без зрение, за да могат да се докоснат до божията сцена.

От вярата и надеждата рязък скок към действителността. Хубав храм, но хора нямало, които да му се радват, споделят пазителката на храма и неговият иконописец. От 2000 души Делчево се стопило на 1000, земляк след земляк – вече наброявали едва 20 души. Разделяме се, а аз продължавам разходката.

Дядото с розовите чехли

Работил към просветата. Едва веднъж успял да стигне до Бургас, за да види морето. От 15 години не работил. Притежавал единствените 2 крави в цялото село. Липсата на работа изгонило и малко останалите жители на Делчево. Имал трима сина. А това, което разнообразявало сивото му ежедневие, било слизането му до Гоце Делчев. Дочух гласове и побързах нагоре по каменистия сокак.

Спрях се на седянката, поздравих ги и поприказвах с тях. Собственичката на ъгловата къща чепкаше капички боб. Имала двама сина. Единият в Англия, другият в София. Тук за младите работа нямало. С пенсията едвам се оправяла, затова все още работела. Поддържала къщата за гости, а за прехраната си разчитала на двора. Жената със синята престилка не беше от най-приказливите. Носеше чувалче с червени капии. Попитах я има ли нужда от помощ, предложих да занеса чувала до нейния дом. Тя се усмихна, благодари ми, изправи се, нарами чувала и потегли сама по пътя си.

Продължих по същата улица още нагоре, докато стигнах почти до гората. Оттам се разкрива красива гледка към амфитеатрално разположените по стръмния пирински склон къщи. Килим от покриви насред вековните гори. Поемате дълбоко въздух. Задържате. Издишате. Приказка!

Голяма част от тях са строени в края на XIX и началото на XX век от местни майстори. Стилът е Възрожденски. 27 от тях са паметници на културата. Голяма част от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Градени от дърво, камък, кирпич и слама.

Днес комбинацията между над 100-годишните и реновираните къщи е малко странна. Половината са пред разруха, останалите са спретнати. Отеква усещането за тъга, че липсва онзи кипящ живот от миналото. Вместо него – призрачна разруха… Но пък видиш ли цвете зад прозорче. Дим от комин. Прекопан двор. Остава надеждата, че все още са останали пазители на духа в Делчево!

Селската гостилница „Шапковатъ кръчмъ“

Времето се развали съвсем, черните облаци стигнаха почти до покривите, някои от къщите буквално изчезнаха в тях. Започна да гърми и да вали като из ведро. Бегом стигнах до Шапковатъ кръчмъ.

Ансамбъл от механа, терасиран двор с барбекю и хотелска част. Храната е приготвена от грижливи ръце и включва местни специалитети, традиционни ястия, както и вина и ракии от региона. За резервации: 0888/ 393 636 и 0885/ 699 048

И всичко това съчетано в битов стил и уют. Но не това е най-важното, което привлече вниманието ми.

Това е мястото с най-красивата гледка към Гоце Делчев, Родопите и долината на река Места. Само вижте снимките!

Време за сбогуване

Времето лети неусетно и трябва да се сбогувам с приказното селце. Самотата, от която всички се страхуват е лечима. Ходете по-често при бабите и дядовците си. Лелите и вуйчовците си. Говорете с възрастните хора, когато посещавате такива села. Те имат нужда от внимание, добра дума или просто една усмивка и въпрос „как сте?“.

На слизане след дъжда

По пътя към Гоце Делчев слизахме от колата няколко пъти. Първо, за да се насладим на залеза.

Второ, за да видим косматите диви кестени, които са стотици в района, някои на няколко стотин години.

Как да стигнем?

Село Делчево се намира само на около 10 километра от Гоце Делчев. В града има насочващи табели. Пътят е с чисто нов асфалт, но е изключително тесен и с остри завои. Буквално на зиг-заг. Но това се преглътва, когато стигнеш до селото и видиш уникалната гледка към града от птичи поглед.

*Всички снимки са правени с телефон Xiaomi Mi Note 10pro