За първи път българи стъпиха на труднодостъпния остров Смит в Антарктика (фоторепортаж)

Остров Смит Антарктика

Антарктика! Тя не се подчинява, не подканя, а изпитва. Блести в мълчание, съчетавайки величие и самота, снежна нежност, но и полярна безпощадност. В нейния лед времето е спряло, а хоризонтите – безкрайни. Там, сред виещите се ветрове и огледалната тишина, човекът не е господар, а просто гост, останал без дъх пред красотата, която може да разруши.

Ледени езици докосват океана. Снимка: Живко Константинов

Поколения наред хората са вперили поглед към белия континент – но не само, за да го покорят, но и за да го разберат. Антарктика е последната голяма неизвестна, най-чистата страница в дневника на планетата ни. И точно там, където всичко изглежда мълчаливо, празно и безкрайно, духът на откривателя намира своя дом.

Остров Смит Антарктика
Кобалтово утро на остров Смит, Антарктика. Снимка: Живко Константинов

Антарктика не е просто място, където природата демонстрира своята сурова мощ. Тя е изпитание, което предизвиква духа на всеки, който се осмели да мечтае и да търси неизвестното. Дори в най-студените и отдалечени кътчета на планетата, човешката смелост може да пробие ледовете и да осветли пътя към нови светове. Антарктика не приема никого с отворени обятия. Изпитва. Провокира. Дебне. Тя е едновременно величие и заплаха, приказка и предупреждение.

Остров Смит Антарктика
Бреговете на остров Смит. Снимка: Живко Константинов

Български учени стъпиха на мистичния остров Смит в Антарктика – победа на човешкия дух в царството на леда

Със същия онзи откривателски плам, който някога е отвел мореплавателите отвъд хоризонта, днес стъпват и българи върху девствената земя на един от най-недостъпните острови в света — Смит. Скрит в сърцето на Южните Шетландски острови, обгърнат от ледени зъбери и безмилостни бури, Смит дълго е стоял встрани от човешкото присъствие.

Остров Смит Антарктика

Остров Смит предлага уникални възможности за изследване на климатичните промени, геоложката история на континента и поведението на ледниците. Заради трудния достъп и суровите условия, всяка успешна експедиция е събитие със значителна научна стойност.

Остров Смит Антарктика
Корабът „Св. св. Кирил и Методий“ пред остров Смит. Снимка: Живко Константинов

За първи път български изследователи стъпиха на тази непристъпна антарктическа земя – не само като учени, но и като символ на човешкия стремеж да надскача границите на възможното. Постижение с научна, символична и човешка стойност.

кораб "Св. св, Кирил и Методий"
НИК-421 Снимка: Живко Константинов

Остров Смит – ледена крепост на края на света

Остров Смит (Smith Island) е част от архипелага Южни Шетландски острови, разположен на около 120 км северозападно от Антарктическия полуостров. С дължина около 35 км и ширина до 8 км, островът се извисява драматично над ледения океан, покрит почти изцяло с ледникова покривка. Планинският му гръбнак се извисява стръмно от океана, а бреговете му са скалисти, стръмни и ледено безкомпромисни. Най-високата му точка е връх Маунт Фостър (2,105 м), един от най-високите върхове в архипелага.

Остров Смит Антарктика
Остров Смит. Снимка: Живко Константинов

Смит е труднодостъпен и често обгърнат от мъгли и бури. Поради суровите условия и липсата на естествени заливи, островът дълго време остава извън обсега на полярните експедиции. И до днес там няма постоянни станции или заселване.

Пингвини „полицаи“ се карат кой първи да посрещне българските учени. Снимка: Живко Константинов

Смит: най-недостъпният остров в Южния Шетландски архипелаг

Подходът към остров Смит е изпитание, достойно за опитни мореплаватели и изследователи. Разположен в суровите води на Южния Шетландски архипелаг в Антарктика, този скалист и покрит с лед остров е известен със своята непристъпност. Няма пристанище, няма защитени заливи – акостирането е възможно само при изключително благоприятни метеорологични условия и то единствено със специализирани военни лодки тип „Зодиак“.

Военни лодки „Зодиак“. Снимка: Живко Константинов

Капитан II ранг Николай Данаилов подчерта, че благодарение на професионализма на капитана на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ – капитан II ранг Радко Муевски – и на колективното решение на екипажа, успяват да се възползват от рядък прозорец на спокойно време, за да осъществят трудния маньовър по приближаване към острова.

Снимка: Живко Константинов

Това е момент, в който опитът, решителността и екипният дух се събират в едно – в името на науката и откривателството, там, където човек е само гост на могъщата и капризна природа на Антарктида.

Българското постижение

Българската антарктическа експедиция не просто достига до Смит – тя го изследва. Учените провеждат геоложки и биологични наблюдения, картографски измервания и събират проби, които ще обогатят глобалното знание за този почти неизследван регион.

Снимка: Живко Константинов

Това е част от мисията на Българския антарктически институт, който вече повече от три десетилетия представлява страната ни на най-студения континент чрез базата „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън.

Взети проби от геолозите. Камъкът е най-вероятно тюркоаз. Снимка: Живко Константинов

На остров Смит в Антарктика вероятно има тюркоази и редки метали, каза проф. Христо Пимпирев

По време на 33-ата експедиция за пръв път български учени направиха геоложки проучвания на остров Смит, подчерта проф. Пимпирев. По думите му още първите проби са показали, че вероятно има тюркоази.

Снимка: Живко Константинов

Островът е непроучен, досега на него са стъпвали едва няколко експедиции – на САЩ, на Великобритания и туристически за покоряване на най-високия му връх, сподели професорът.

Проф. Христо Пимпирев постави табелка, за да обозначи, че за първи път български учени вземат геоложки проби от остров Смит. Снимка: Живко Константинов

Смит се отличава изключително много от целия Южношетландски архипелаг и Западна Антарктида, тъй като скалите му са излезли на повърхността от 60 км дълбочина.

Остров Смит Антарктика
Зъберите на остров Смит, издигнали се от 60 км. дълбочина. Снимка: Живко Константинов

Според Пимпирев остров Смит тепърва ще бъде проучван, защото е богат и на ценни редки метали, за които вече се водят войни. „Трябва да го изучим, защото след 20 години, когато падне мораториумът, България ще може да ползва тези богатства“. Професорът уточни, че родните полярници всъщност не работят за настоящото поколение, а за децата ни.

Остров Смит Антарктика
Брегът, на който успяха да слязат българските учени след няколко часово търсене. Снимка: Живко Константинов

Откриватели в ледовете

Българите носят в себе си откривателския дух – онзи непримирим стремеж към познание и напредък, който ги отвежда дори до най-недостъпните кътчета на света.

Огромен айсберг в Южния океан. Снимка: Живко Константинов

Остров Смит може да бъде безмилостен, труден и далечен, но това не спира учените и изследователите, които вече мечтаят за следващото си завръщане там. Те ще се върнат – не заради славата, а в името на науката. Защото в едно време на глобални предизвикателства, научното знание е не просто път към бъдещето, а негов гарант.

Остров Смит Антарктика
Армия от пингвини посрещат българските учени на остров Смит. Снимка: Живко Константинов

Науката не е просто стремеж към знание – тя е надежда. Надежда за по-добро разбиране на промените в климата, на бъдещето на Земята, на нашето място в този крехък свят. А България има своето място на картата на тези велики открития – не като страничен наблюдател, а като активен участник. И някъде там, сред ледовете на Антарктика, България оставя своята следа – устойчива, смела и вдъхновяваща.

Снимка: Живко Константинов
Сподели:
Остров Смит Антарктика. За първи път българи стъпиха на труднодостъпния остров Смит в Антарктика. Учените взеха геоложки проби от скалите

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

🌍 Language