Варадеро – тропическият рай се намира на 140 километра източно от столицата на Куба – Хавана или на около 2 часа път с кола. Оазис за всички туристи, които искат да вкусят от невероятните океански гледки под сянката на кралски палми. Красиви, безупречни плажове и невероятната природа, ето защо наричат Варадеро Плая Азул – синият плаж. През 2019 TripAdvisor определя Варадеро като втория най-добър плаж в света.
В Куба ясно изразени са два климатични сезона: дъждовен от май – до септември) и сух ( от октомври до април). В началото на май започват дъждовете и внезапните бури, на които присъствахме и ние. Хубавото е, че отминават бързо и сякаш даже не е валяло. През цялата година времето е топло, температурата на водата е подходяща дори в 6 сутринта, изпробвахме я докато посрещахме първите слънчеви лъчи и правим няколко дължини в океана. Пясъкът е диамантено ситен бял, тук се намират повече от 50 процента от хотелите в цяла Куба.
ВИДЕО ЗА ВАРАДЕРО И ОСТРОВ КАЙО БЛАНКО, ЧАСТ I
Основните вериги са изградили луксозни ол инклузив хотели на плажа, оборудвани да задоволят всяко желание. Тънкият като молив и дълъг 20 километра полуостров Икакос получава прозвището – Кубинският Канкун. Варадеро става известен през 19-ти век, когато най-богатите семейства на Куба откриват естествената му красота и потенциал като място за почивка. Тази възможност е разпозната през 50-те години на миналия век от американските туристи след държавния преврат, воден от Фулхенсио Батиста.
Варадеро е истински магнит за туристите от целия свят. Той е една от най-големите курортни зони в Карибите. Канадците, англичаните, французите и руснаците обожават кубинския курорт и са най-редовните му посетители. Варадеро е предназначен за чуждестранните туристи, затова типичният кубински дух, който ще ви плени в Хавана, почти отсъства тук. Но пък затова плажната ивица е огромна, а на нея можете да се насладите на всички видове воден спорт, гмуркане или да поиграете голф.
Остров Кайо Бланко
Катамаран ни отведе до малкото островче с почти недокоснати плажове с фин бял пясък и вода, преливаща във всички оттенъци на синьото. Тясна ивица земя заобиколена от мангрови гори и коралови рифове. Жаркото карибско слънце така ми пареше под краката, че нямах търпение да цопна в океана, за да се разхладя. На хоризонта – неповторима красота, която очите ми ще пазят дълго в долапа от спомени. Елате с мен, за да се насладите и Вие!
ВИДЕО ЗА ВАРАДЕРО И ОСТРОВ КАЙО БЛАНКО, ЧАСТ II
Посещението на малкото необитаемо райско островче с почти девствени плажове и уникална природна обстановка е най-препоръчваната екскурзия във Варадеро. До него се стига за около час и нещо на борда на катамаран. Пътуването е изключително приятно, преминава се през кристално чистите води на тропическия Атлантик. Целият път до Кайо Бланко е много живописен. На борда се леят ром и всякакви екзотични коктейли. Музиката е до дупка, а танцуването е задължително.
Кайо Бланко е дълъг 15 километра и широк само 500 метра, Кайо Бланко е малък остров, заобиколен от коралови рифове, разположен на около 30 километра от Варадеро. Фин бял пясък, примесен с фрагменти от раковини и корал. Палми, сламени чадъри и шезлонги. Само едно заведение и достатъчно място за всички. Имахме късмета да сме почти сами на острова, а колкото по-малко хора има, толкова повече може да се насладиш на мястото.
Кайо Бланко е заобиколен от мангрови гори, в които се крие кубинската игуана, а ако се гмуркате навътре в морето, можете да видите черния корал, който за съжаление е застрашен от изчезване. Наистина уникална природа и гледки, които очите ни ще помнят дълго.
Мангровите дървета са халофити – растения, които виреят в солена вода. Гъстата, лепкава кал, в която дърветата живеят, почти не съдържа кислород. Затова растенията образуват въздушни корени, които поемат кислород през порестата си кора. Мрежата от корени пречат на ерозията и укрепват земята, като филтрират тинята в морето, носена от реките.
Бар „Флоридита“ във Варадеро
В Куба танците, музиката и хубавото настроение те преследват навсякъде. Съблазнителни ритми пулсират навсякъде. Където и да отидеш, на където и да се обърнеш, ще си под влиянието на кубинската страст.
Посещаваме и емблематичния бар Флоридита – храмът на кубинското дайкири, в който авторът на „Старецът и морето“ отпивал от любимия си коктейл. Заведението във Варадеро е копие на оригиналната „Флоридита”, разположена в Старата Хавана, която отваря врати през 1817 година. През 1928 година великият писател Ърнест Хемингуей посещава за първи път бара и се влюбва в атмосферата му от пръв поглед.
Там опитва за първи път от коктейла „Дайкири”, който заедно с мохитото се превръща в любимата му алкохолна напитка. Нобеловият лауреат и носител на „Пулицър” толкова често посещава заведението, че в негова чест барманите създават нов коктейл, наречен „Папа Добле” – почти като оригиналното „Дайкири”, но с двойна доза бял ром и с изстискан сок от грейпфрут вместо чист захарен сироп. На любимото място на Хемингуей в бара е поставена бронзовата му фигура, която никога не остава без шумната компания на туристите.
Най-голямото игрище за голф в Куба
Отправяме се към най-големия център за голф в Куба, създаден от милионера Дюпон, който бил индустриалец от Съединените щати и купил тази земя много евтино! По 10 стотинки един квадратен метър! И после ги продадал по-скъпо – по 100 песос. Той създал собствена къща, която днес е превърната в ресторант, хотел и прекрасен бар в горната част с панорама към морето.
Една от задължителните атракции, които трябва да посетите, ако сте във Варадеро, е луксозното имение на милионера Дюпон, всички прозорци и тераси са направени от кедрово дърво.
През 1927 година на 49-годишна възраст Ирене Дюпон се оттегля от председателството на химическата империя и започва да се оглежда за тихо място, където да прекара пенсионирането си. Подобно на много американци, той намира това място в Куба. Прочутото 4-етажно имение включва 11 спални и прилежащи бани, три големи тераси, седем балкона със спираща дъха гледка към океана и голф игрището, както и частен док.
През 1932-ва Дюпон инсталира най-големия частен орган в цяла Латинска Америка на стойност 110 000 долара. За архитектурното чудо специално от Сантяго де Куба за таваните, стълбищните парапети и колоните са донесени скъпоценни дървета, а подовете и баните са направени от кубински, италиански и испански мрамор. Магнатът Дюпон кръщава къщата на мечтите си „Ксанаду“. Според легендата „Ксанаду“ било древното царство на татарите, простиращо се от Централна Азия до Западен Китай и части от Русия.
Малко тайно стълбище води до скай бара на имението Дюпон. Там можете да изпиете един ром и да се почувствате като истински милионери. Къщата се отличава с удобство и безпрецедентен комфорт за началото на 20 век. Разполагала с телефон, асансьор, огромна винарска изба, библиотека, специална чайна и бар, който заема целия трети етаж. През 59-та имението е национализирано. 5 години по-късно отваря врати националният ресторант „Лас Америкас“, който все още приема посетители. Твърди се, че самият Че Гевара е играл голф на игрищата около имението.
