fbpx

Комплекс „Старите къщи“ село Врата, Белинташ (ревю)

През април месец с приятели обсъждахме варианти за почивните дни през месец май. Искахме да направим кратко бягство от София към някой планински район и проучихме различни варианти в интернет. Така попаднахме на село Врата и комплекс „Старите къщи“, който се намира в непосредствена близост до Белинташ.

Гледка от комплекса към Белинташ

Локацията

Село Врата се намира в Родопите, на по-малко от 30 км от Асеновград. В днешно времо там има регистрирани само 12 жители, а животът в селото се поддържа от 7 комплекса за гости и техните посетители. Селото се е оформило като отправна точка на всички желаещи да посетят Белинташ, тъй като е само на 4,5 км разстояние от древното тракийско светилище. Повече за магията на Белинташ можете да прочетете ТУК.

Гледка от Белинташ

Комплекс „Старите къщи“ се намира в местността Кабата, малко преди село Врата, а от него се разкрива величествена панорама към Белинташ. Определено локацията на комплекса е отлична за любителите на планинските гледки и приключения.

Комплексът

“Старите къщи“ представлява комплекс от две триетажни къщи (по-скоро масивни сгради), семеен хотел и ресторант. Общият капацитет за настаняване е 110 места. По време на нашето посещение комплексът беше около 30% пълен. Разбрахме обаче, че около Великден е работил на пълни обороти. Пристигайки в комплекса бяхме пленени най-вече от гледката отсреща (към Белинташ и планините наоколо), отколкото от самия комплекс. Иначе, самото място изглежда приятно. Архитектурата напомня на родопски стил. Бяхме четирима души и се настанихме в две двойни стаи в хотелската част. Има паркинг с достатъчно места. За децата е помислено, освен на широките поляни да скачат и на батути. Има пързалка, люлки и достатъчно място да тичат на воля! Коплексът разполага и с голям басейн, който предполагам е пълен през летните месеци и разхлажда в жегата.

Гледките

Около комплекса има гора, в която се разходихме привечер. Има параклис, в който можете да запалите свещ и да се помолите за здраве. А гледките, ах, гледките. Голяма красота наоколо. Родопа планина е вълшебна! Скалите на Белинташ се виждат чудесно, а вечер залезът ги окъпва в злато.

Условията

На пръв поглед стаите изглеждат комфортни, сякаш нищо не ти липсва. Леглата са изградени от сечено дърво и определено дават усещане, че се намираш някъде в планината. На тавана има дървени греди, които създават уют. На пода бяха поставени много красиви цветни вълнени килими. Стаята, в която бяхме настанени разполагаше с два единични матрака, които бяха поставени върху не много стабилна скърцаща повърхност в обща рамка, малки масички до леглата (по-скоро нощни шкафчета, въпреки че им липсваха шкафчетата), малък гардероб, разтегаем фотьойл и табуретка, плосък телевизор със сателитна тв и климатик. Нямаше обаче нито маса, нито столове, нито някакъв шкаф, на който да си поставиш багажа. Поради разположението на комплекса, гледката от терасите е точно срещу Белинташ и донякъде компенсира липсата на някои малки удобства. На балкона има малка масичка с два стола. Банята изглеждаше добре. По-късно, обаче след като я ползвах, осъзнах, че са ни оставили само две малки сапунчета, без никакъв шампоан. Сешоар също липсваше. Като огромен минус бих добавил липсата на завеси на прозорците. Красивите декоративни пердета не скриваха слънцето, което при първи петли ни събуждаше. Няма нищо лошо да станеш много рано, но все пак…

Ресторантът

Вечерта прекарахме в ресторанта на комплекса. Никого няма да изненадам, като споделя, че основното предлагане в менюто беше месно. Богат избор на родопски ястия липсваше, но пък пататникът, който опитахме, беше много вкусен. Обслужването беше прилично. Сервитьорката се опита да угоди на желанията на веган от компанията. Обстановката – уютна. В интериора отново главен герой е дървото. Масите на първия етаж са масивни, а на втория етаж са по-скоро обикновени маси с пейки. Ние се бяхме настанили на втория етаж, тъй като на първия всички маси бяха заети. Прекарахме около 2 часа в ресторанта и определено пейките, на които седяхме не бяха кой знае колко удобни, но храната компенсира.

Мекици със сладко

На сутринта закусихме в градината, а закуската беше мекици. Топли, току-що изпържени мекици, които бяха много вкусни. Сладкото и сиренето към тях определено не бяха домашни. На втората вечер имахме желанието да вечеряме в някой от другите комплекси, но тъй като не бяхме помислили по-рано и не бяхме направили резервация, отново вечеряхме в ресторанта на “Старите къщи”. Този път се настанихме на първия етаж. Имаше определено по-малко хора от предната вечер. Искахме да си поръчаме боб чорба и пататник, но се оказа, че са свършили и се задоволихме със сирене по шопски и други месни ястия. Хапнахме прилично, но може би очакванията ни не бяха напълно задоволени. Цените в ресторанта са прилични.

Цените

Хапнахме, пийнахме, насладихме се на красивите гледки и тишинаъа… но накрая винаги идва и сметката. За две нощувки в комплекса, за 4 човека платихме 312 лв., или по 78 лв. на вечер за двойна стая. Тази сума е само за нощувката и не включва закуска. Закуската платихме допълнително, като мекици със сладко струваха около 6 лв. Паркингът е безплатен.

Заключение

Това, което прави комплекс “Старите къщи” притегателно място за туристите, определено не е самият комплекс, а локацията му, която е в близост до забележителности като Белинташ, Караджов камък, Кръстова гора и т.н. Панорамната гледка към родопските хълмове наистина е величествена, но ние прекарахме само два дни в района и по-скоро обикаляхме по забележителностите, вместо да стоим в комплекса. Ресторантът предлага основно месни ястия, но това което ни липсваше бяха родопските гозби. Когато си в Родопите се потапяш истински в атмосферата, ако храната, с която се храниш е локална, приготвена по традиционни рецепти. По този показател в менюто присъстваха около 4-5 ястия, а някои от тях дори не бяха налични през втората вечер от нашето посещение.

Гледка към „Старите къщи“ от Белинташ

За сумата, която платихме за настаняване, според нас имаше какво още да се желае. Малките детайли, като липсата на шкаф за поставяне на багаж, липсата на шампоан, доплащането за закуска, определено оставят неприятен отпечатък. И като казвам това, не става въпрос за каприз, а за това какво получаваш срещу цената, която плащаш. За настаняване с категория една звезда не бих могъл да очаквам повече, но когато цената е като на три-звезден хотел, някак човек очаква повече. Въпреки това, нашето преживяване в комплекса беше добро. Дали бих се върнал в комплекса отново? Ако пътувам в този район, по-скоро бих посетил някой от другите места за настаняване в района с идеята за по-различно преживяване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: