Живко Константинов: В изолацията на Антарктида се запознаваш със себе си
Обича да се възприема като гражданин на света. Пътува постоянно и възможно най-далече, като винаги търси шареното, новото, различното. В CV-то му стои още опит в рекламни агенции и в няколко радиостанции. Както и три висши образования – по философия, психология и журналистика. Но Живко Константинов е много повече от професията си.
Или по-скоро съчетава в един жизнен и позитивен образ човека, пътешественика и журналиста Живко. Чувства се най-добре, когато пътува и до момента е навъртял километраж из някои от най-отдалечените места на земното кълбо – бил е в Антарктида, в Южна Америка, в Хонг Конг, предстои му пътуване в Индия, маркирал си е дестинации в Австралия, Африка и далечния Север. Срещаме се в един от първите слънчеви дни за годината на негов терен и си говорим за живота, храната, пътя и адреналина.
Интервю:
Esquire: Работиш в Нова ТВ вече 9 години. Какво те доведе в телевизията?
Живко Константинов: Автобус (смее се). Преди това работих няколко години в рекламата. Иначе, понеже идвам от Варна, съм работил и в радио Атлантик, и в БНР-Варна. Винаги съм имал афинитет към журналистиката, само че рекламата е по-добре платена. Идва обаче един момент, в който ти писва да си зависим от желанията на клиентите. Когато и на мен ми омръзна, директно дойдох тук. Не познавах никого, нямаше открита стажантска програма, написах си CV и мотивационно писмо, писах мейли, звънях по телефона, но никой не ми обръщаше внимание. Един ден обаче ми вдигнаха и директно казах: „Добър ден, искам да стана стажант при вас!” Беше събота, отговориха ми, че има редактори и ме поканиха да дойда. Хванах си 84 и пристигнах.
Първите двама души, с които се запознах, бяха Христо Калоферов, който ми стана ментор и ми помогна страшно много и Константин Кисимов. Разведоха ме из нюзрума, студията, показаха ми всичко и в края на деня Косьо ме попита: „Хареса ли ти това, което видя и искаш ли да започнеш като стажант?”. Директно отговорих „Да” и още на третия ден си направих първия репортаж. И така вече 9 години.
Esq: А защо телевизия?
ЖК: Защото беше нещо различно и ново за мен, а аз обичам предизвикателствата. Всъщност, още в 12 клас исках да работя в телевизия. Само че тогава исках да бъда в bTV, а не в Нова. Незнайно защо, но нещо ме накара да дойда първо тук и тук си останах. И днес за мен Нова е различната телевизия.
Esq: Това ли си представяше, че ще правиш – любопитните теми в края на емисията?
ЖК: Изобщо не знаех накъде ще тръгнат нещата. Ресорът ми е Община. Но започнах да си правя репортажите и се оказа, че съм най-добър в тези теми. Затова и като ме питат в какъв ресор съм, казвам, че съм в ку-ку ресора (смее се). Всичко, което забавлява хората – различното, добрата новина. Бяха ме изпратили да отразя един банков обир. И нещо, което е скучна новина, се получи доста любопитен и интересен материал. Проследих едни стъпки в снега, гледахме с оператора откъде са минали, като разбира се, подчертах, че това са хипотези. Но това е целта на работата ни – да направиш нещо гледаемо.
Esq: Ти пътуваш много. Първо започна да пътешестваш или това дойде след идването ти в телевизията?
ЖК: Първо започнах да пътешествам. По-голямата част от пътуванията ми са лични, не ме пращат от телевизията. Но ходенията ми до Антарктида например, ги направих чрез Нова. Винаги, когато съм на път, нося фотоапарат и преди качвах галерии в сайта на Нова със снимките, които правех. Иначе отскоро се научих да снимам с видео камера. За Антарктида имам три филма. Първият е с оператора Благой Момчилов, но при второто и третото ми пътувания си снимах сам, тъй като от телевизията нямаха ресурс за оператор. Взех една малка HD камера, минах половинчасов курс и рискувах. Защото бях буквално на края на света, не съм техническо лице и ако се случеше нещо с камерата или микрофона, бях дотам.
Esq: Какво те привлича толкова в Антарктида, че отиде три пъти за три години?
ЖК: Първият филм се казваше „Бялата любовница”. Така я наричат, защото според поверието, когато отидеш там за пръв път, се влюбваш в нея до такава степен, че искаш да се връщаш пак и пак. Направихме много хубав филм с Благо, но при цялото напрежение, отговорността пред телевизията и с всички нови впечатления, беше страшен стрес. Затова втория път като тръгнах натам, си обещах, че ще бъде по-спокойно, ще видя нещата под различен ъгъл. Има една приказка, според която нещо ако ти се случи веднъж, може никога да не се повтори. Но случи ли се за втори път, то със сигурност ще има и трети. За третото ми пътуване до Антарктида разбрах две-три седмици преди заминаването. Бях на изпращането на антарктиците при президента и професор Пимпирев (Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт, б.а.) каза, че иска да направя и трети филм за Антарктида. Бях притеснен че няма как да стане, тъй като оставаха само три седмици и надали щяха да ме пуснат от телевизията. Но говорих с Вяра Анкова и тя каза: „Разбира се, защо да не отидеш?”. Не бях подготвен нито физически, нито психически. Но, колкото и да е странно, в третия филм имаше много различни неща и гледни точки спрямо първите два.
Esq: Какво вижда там човек, освен ледове, море, скали и пингвини?
ЖК: О! Основното са емоцията, но и големият риск. Наскоро имаше трагичен случай с един от антарктиците от испанската база. Корабът идва до залива, а от него до брега и от брега до него се придвижваш с надуваема лодка. Извива се силна буря и, качвайки се по въжената стълба на кораба, този испански учен пада във водата и вълните го отнасят. Търсят са го шест часа и го намират мъртъв до брега на испанската база. Така че рискът и неизвестността, които вдигат адреналина също привличат хората натам. Отиваш на края на света, където корабът те оставя и си заминава. Да, на базата има лекар, но ако ти се случи по-сериозен инцидент, може да се чака с дни хеликоптер или кораб.
Esq: По колко време прекарваш там?
ЖК: По 12-13 дни. Цялото пътуване трае около 40 дена, защото сменяш полети, прехвърляш се на автобуси, кораби. Например ние летяхме до Буенос Айрес и Сантяго, оттам с вътрешни полети, след това сменяхме коли и автобуси, после пак самолет, кораб. Абе, пътува си човек (смее се).
Esq: Нужно ли е човек да мине през някаква предварителна подготовка преди да тръгне към Южния полюс?
ЖК: Медицинските прегледи са задължителни. Но по-важната е психическата подготовка. Защото ти отиваш там и си затворен с едни и същи 20 души в базата повече от десет дни. Малко като Биг Брадър е (смее се). Но пък и там хората винаги са на съвсем друго ниво. Антарктида те променя. Времето сякаш не тече, цяло лято е само ден, няма нощ. По различен начин възприемаш природата. Общуването между хората е много по-спокойно, истинско и хармонично. Там забравяш за проблемите и си почиваш. Когато го няма типичния за Антарктида силен вятър, става абсолютна тишина, буквално си чуваш мислите. Опознаваш себе си. Защото няма друг шум. Освен ако не се е откъртил някой айсберг, който пращи в далечината, докато потъва в морето.
Esq: Би ли отишъл за четвърти път?
ЖК: Вероятно да. Но първо трябва да мине време, защото досега ходенията ми се получиха в три поредни години. Насъбра ми се толкова много емоция, че искам да ми улегне.
Esq: А на Северния полюс?
ЖК: Мислил съм си го. Пимпирев е пътувал натам и казва, че самият Северен полюс е в морето, не е на суша. Бих си прибрал в спомените едно Северно сияние (смее се). То и на Южния полюс има сияние, но е много рядко – за три поредни години там не го видях нито веднъж. Но пък има невероятни животни – пингвини, китове, тюлени, морски слонове.
Esq: Би ли посетил северни дестинации – Скандинавския полуостров, Сибир, Аляска?
ЖК: Обичам и топлото, и студеното. Сега бяхме в Чили и Аржентина и там температурите бяха до 40°. Нека да кажем, че ме привлича екзотиката. С група приятели след две седмици заминаваме за Индия. Правим Златния триъгълник, който включва всички по-важни градове, архитектурни паметници и забележителности. Човек може да пътува много, стига да си направи сметката с полетите, т.е. да намери най-добрите цени, защото излизат много изгодни билети. Факт е, че са нужни и някакви спестявания, защото без пари не става. Но най-важни са желанието и работата – да успееш да си наместиш така графика и отпуските, че да можеш да отсъстваш колкото време ти е необходимо. И да мислиш напред. Когато си на път, вече да си резервирал билетите и за следващото пътуване, за да има някакво застъпване. Така се чувствам жив. Пътят ме прави щастлив.
Esq: Как съчетаваш пътуванията и работата?
ЖК: Ще ти дам един пример. Преди две години бях в Хонг Конг – от австрийските авиолинии ме бяха поканили на едно събитие, защото откриваха първата си директна линия Виена – Хонг Конг.Имаше авиационен семинар и там за пръв път си взех камерата. Направих серия от репортажи за трите дни. Намерих си теми и различни гледни точки. Аз отидох като репортер, но се поставих в ролята на турист. Търсех любопитното, това, което ми прави впечатление. Там е най-дългият ескалатор на света – направих репортаж за него. Имах материал за това как се справят със задръстванията и направих паралел със София. Направих репортаж за небостъргачите, защото там са едни от най-високите сгради в света. Показах как се спазва забраната за пушене на публични места. В отделен материал представих, че правят много тай-чи и изобщо гимнастика. Както си вървят, спират на улицата, на тротоара и започват да правят упражнения. И то всякакви хора, на всякаква възраст. Една баба, на излизане от метрото, се хвана за парапета отстрани и започна да си изпъва ту единия, ту другия крак, повдигна си ръцете и си продължи по пътя. И хората се усмихваха, когато виждаха, че им обръщам внимание. Разбира се, направих и авиационен репортаж.
Esq: Кога у теб се появи това желание да пътуваш и да обикаляш по света?
ЖК: Може би откакто съм в София. Аз дойдох тук през 2003 и вече 15 години пътувам. Това донякъде съвпадна и с влизането на Wizz Air и изведнъж някакви далечни места станаха достъпни. С моите приятели за няколко години обиколихме всичките им дестинации. А днес възможностите за пътуване са безкрайни.
Esq: Кои са местата, които си набелязал, но още не си посетил?
ЖК: Много искам да стигна до Австралия, да видя Кораловия риф. Освен това любимото ми животно е коала. Искам да видя коала на живо. Мечта ми е да видя Петра в Йордания. Също така Великденските острови, пустинята Атакама, Мачу Пикчу, Египет – всичко това са дестинации, които съм си набелязал за близкото бъдеще. Ето сега ще ида до Тадж Махал, което ми е мечта от малък.
Esq: Когато беше дете, с какво искаше да се занимаваш?
ЖК: Имах две мечти като дете. Едната беше да стана археолог и много ми харесва, че съм направил немалко материали за археологически открития. А другата – да бъда готвач. Баба ми и дядо ми са професионални готвачи.
Esq: А готвиш ли?
ЖК: Готвя, да. Дори имам готварски блог, който за съжаление в последните две години поизоставих, защото не ми остава време. Там пусках рецептата от снимки на продуктите, постъпково до готовото ястие. Целта ми беше човек като прочете една публикация, да може да си приготви сам ястието. Освен това не готвя по рецепти – отварям хладилника, виждам какви продукти имам и какво бих могъл да направя с тях. Обичам да готвя.
Esq: Колко е важно човек да си приготвя сам храната и да я съобразява с начина си на живот?
ЖК: Тук, около Нова Телевизия е много скъпо. Харчиш много пари, а получаваш малки порции, като не знаеш откъде са продуктите в тях. Това много ме дразни. Готвенето е до навик и да си наложиш да го правиш. Аз започнах да си приготвям вечер вкъщи храната за другия ден. Ето днес си нося гювеч с картофи, моркови, гъби, сметана и куркума. Професията ни е такава, че постоянно сме някъде на снимки, на интервюта и с този забързан начин на живот е много лесно да се подхлъзнеш към моментната кухня. Често си взимаме дюнери, хамбургери, пица на парче. А аз съм вегетарианец и ми е много по-трудно да си намеря нещо за ядене. И ако не съм си приготвил храна вкъщи, се тъпча с мазно, пържено и хляб. Качвам много бързо килограми. Бързо ги и свалям, но напълнявам много лесно. Така си наложих да си готвя. Закусвам нещо леко, обядвам каквото съм си сготвил, а вечер като се прибера, си приготвям каквото ми се яде за вечеря и отново си готвя за обяд. Важно е сам да си приготвяш храната, защото тогава тя е сготвена с любов и внимание. Вярвам в енергията и затова мисля, че когато си в заведение за бързо хранене, където на хората в кухнята сигурно им е писнало цял ден да въртят сандвичи и бургери, това се отразява на самата храна. А когато си готвиш, знаеш какво обичаш, как да го подправиш, какви продукти да избереш. И това е не само здравословно, но и финансово е много по-изгодно. Ето – така си спестяваш пари за самолетни билети.
Esq: Като човек с отношение към храната, когато пътуваш търсиш ли автентична местна кухня?
ЖК: Когато бяхме в Сантяго в Чили при Мирослава – българка, която живее там от 20 години, й казах, че искам да ям традиционно чилийско вегетарианско ястие. А чилийците ядат много месо. И ми сервираха омитас – царевица, която се прави на каша с масло, сол и подправки, а тази каша се увива в листа от царевицата като сарми, връзва се с коноп и се вари. Когато е готово, ти го сервират с нарязани на дребно розови домати. И е много вкусно. Гледам, когато съм в чужбина, да не сядам в туристически ресторанти, а търся местата, в които се хранят местните хора.
Esq: Как протича един свободен ден на Живко Константинов?
ЖК: Като начало гледам да се наспя, защото обичам да стоя до късно нощем. На периоди съм – понякога излизам и се виждам с приятели, а друг път предпочитам да си стоя вкъщи и да гледам филми. Сега през дългия уикенд си направих маратон с филмите, номинирани за Оскар. Освен това обичам животните и предпочитам да съм сред природа и животни, отколкото между хора и бетон. Работата ми ме среща с много хора в рамките на един ден и това ми отнема страшно много енергия, натоварвам и се уморявам. Тази постоянна комуникация, обменът на енергия между хората е като вампиризъм и в края на деня в нашата професия човек е изморен не физически, а психически. Затова най-хубавата почивка е далече от шума. Или ако не мога да избягам в гората или планината, гледам да съм вкъщи и да се изолирам от напрежението. И другото, което много обичам, е водата. Сигурно защото съм зодия Водолей и защото идвам от Варна, но много обичам да ходя на басейни с минерална вода и да се отпусна.
Esq: Когато пътуваш в чужбина, търсиш ли и такива дестинации – с живописна природа или термални извори и басейни?
ЖК: Допреди години се опитвах да видя всичко, което е включено в туристическите гидове и списъци. Сега пътувам без планове. Отивам някъде и се потапям в атмосферата. Обръщам внимание на нещата и местата, които ме заинтригуват по някакъв начин. Обичам да съм нависоко, а в повечето големи европейски градове има кули и небостъргачи и гледам да ги посещавам.
Esq: Обичаш да летиш, да се катериш нависоко, а летял ли си с парапланер и скачал ли си с парашут?
ЖК: С парапланер се спуснах от Комините на Витоша до IKEA. С парашут скочих от Ихтиман, от 3500 метра. Отделно и с бънджи скачах. Имаше една рекламна кампания по случай 20 години новините на Нова, в която всеки от нас трябваше да направи нещо различно. Аз трябваше да скачам с бънджи от моста при Буново. Даже ми бяха намерили дубльор за снимките, ако ме хване страх. Казаха ми: „Качи се горе с екипировката и ако прецениш, скочи – трябваш ни там само за първия кадър, така че ако не искаш, не е нужно да скачаш.” Застанах на ръба и реших, че ще скоча. Само че ми казаха, че им трябва и друга гледна точка. Казаха: „Ако искаш, направи го пак. Ако не, ще скочи дубльорът.” Качих се за втори път, а там минават и влакове. Общо взето чакаш да мине влакът, тичаш – няма много къде да стъпиш после, има само едно малко бордюрче. Застанах на него и когато чух: „Готов ли си?”, скочих пак. Като се върнах горе, дойде режисьорът и ми каза: „Имаме един малък проблем. Точно при скока ти блендата на камерата се отвори, защото слънцето се показа зад облаците и кадърът е размазан. Искаш ли да го направиш за трети път?” Казах си, че ще скоча три пъти за щастие. Момчето, което ми поставяше екипировката каза: „Много луди са ми минали през ръцете, има хора с над 200 скока, но никой не го е правил три пъти в рамките на час.” Адреналинът ми е важен.
Esq: Защо ти е толкова важно постоянно да си в движение?
ЖК: Ние сме много големи националисти. Огромен процент от хората в България ще ти повтарят, че нашата природа е най-красива, че храната ни е най-вкусна, жените ни са най-красиви и мъжете най-работливи, а това далеч не е така. В Южна Америка, например, има изключително интересни места. Там съществуват неща, които няма да видиш никъде другаде по света. За да оцени човек това, което е до него, трябва да види какво има на други места. Пътуването отваря кръгозора на човека и го прави по-хармоничен със света. Затова и обичам да се приемам като гражданин на света.
Текст: Ивайло Александров
Фотография: Красена Ангелова
Списание Esquire, брой 36, март 2018
