Когато говорим за артистична бохема от началото на XX век, обикновено мисълта ни пренася в Париж. Представяме си шумни кафенета, скици, винени чаши и рояци млади хора, влюбени в изкуството, в живота, в несигурността. И ако сред тези образи ни се стори познато едно име – Жул Паскин, нека си спомним, че тази космополитна фигура е родена не къде да е, а във Видин – малък, но горд град на брега на Дунава.
Детството на „Принцът на Монпарнас“
Жул Паскин се ражда във Видин, през 1885 година, като Джулиус (Юлиус (Юлий)) Мордекай Пинкас, в заможна сефардска еврейска фамилия – баща му Маркус Пинкас е търговец на зърно, а майка му София Русо произлиза от Триест. До 6-годишна възраст живее във Видин, преди семейството му да се премести в Букурещ. Бащата на Жул бил властен и безскрупулен човек, когото Паскин изобразява в творчеството си като „Лошият богаташ“. През 1899 става свидетел на непристойна сцена между баща си и прислужница, напуска завинаги семейството и дома си и избягва в Русе, където с помощта на циркова актриса заминава за Виена. Той никога повече не общува с баща си.
Паскин специализира изкуство във Виена и Мюнхен, където се среща с ключови фигури на експресионизма, като Кандински и Кубин. През 1905 г. започва да публикува графики в немско сатирично списание под псевдонима Паскин, който е анаграма на Пинкас. Името: звучно, леко френско, с намигване към артистичния елит, към който той все повече започва да принадлежи. По-късно се установява в Париж и става ключова фигура в „Школата на Монпарнас“. През 1907 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. Името му се свързва с чувствителни женски портрети, изчистена експресивност и пленяваща философска дълбочина. Жул Паскин е първият по-значим български художник, пробил на международната сцена. Славата му расте по целия свят.
От Видин до Монпарнас: Приключението на Жул Паскин
През 1908 г. посещава парижките частни академии и излага свои рисунки на Есенния салон. Той е сред най-ярките фигури в космополитния артистичен кръг на Монпарнас. Паскин не рисува картини, които крещят. Неговите модели – обикновено жени, са в момент на интимност, спокойствие, често с облекло, което сякаш се топи в светлината.
Егоцентризмът липсва – има само човешки отклик и самотни мисли. Пътуванията му от Ню Йорк до Лондон оставят следи, но истината се връща в тези кадри на ежедневие, в деликатни, почти разбираеми жестове. Паскин е сред най-големите бохеми на своето време, приятел на Амедео Модилияни, Пикасо, Ърнест Хемингуей и Жорж Папазов.
Разтърсен живот и трагичен финал
Жул Паскин живее страстно, но и разкъсвано. Страда от депресии, изпива океани вино, рисува обсесивно. През 1930 г. открива 2 самостоятелни изложби – в Ню Йорк и в Париж. Тъмното му усещане за света намира финал в трагедия, който оставя празно място в историята на изкуството. В деня на откриването на изложбата му в Париж – 2 юни 1930 г., Паскин се самоубива в ателието си. В деня на погребението му всички търговци затварят галериите си в знак на почит към художника. Той остава завинаги част от френското културно наследство, но и гордост за България – като онзи рядък талант, роден в периферията, но достигнал ядрото на световната култура. Творецът Жул Паскин остава в историята на изобразителното изкуство като големия френски художник, роден във Видин. Неговите картини са разпръснати в много музеи и частни колекции по света.
Забравен храм, готов за нов живот
„Белият лебед на Дунава“, както някои наричат това място, е издигнат през 1894 г. в романско-ренесансов стил, с четири кули и внушителни размери (до 36,5 m дължина и 21 m височина). Синагогата е вторият по големина молитвен дом в България, след този в София. Проектът е на архитект В. Китоф, а олтарът – дело на чешкия скулптор Макс Верих.
След Втората световна война сградата изчезва – става склад, разрушена е от земетресение. През 1986 г. започва фасадна реставрация – остава незавършена. Останала без покрив, погребана във вегетация, тя чака десетилетия – до 2017 година, когато е върната на Община Видин с дар от организация „Шалом“ и включена в европейски проект.
Какво общо има Жул Паскин със синагогата във Видин? Повече, отколкото изглежда на пръв поглед
Сградата, в която днес се помещава Културен център „Жул Паскин“, няма пряка историческа връзка с художника. Тя е била еврейската синагога на Видин, построена в края на XIX век (1894 г.), когато Видин е бил дом на голяма и активна еврейска общност. Жул Паскин е роден в същия град през 1885 г. в еврейско семейство, но няма конкретни сведения, че той или семейството му са били свързани със самата синагога като сграда.
Свързва ги символиката:
- Паскин е най-известният видински евреин с глобално културно влияние.
- Синагогата е най-емблематичната еврейска сграда във Видин, архитектурно и исторически.
- Комбинирането на името му с реставрираната синагога е жест на почит към еврейското културно наследство на града – символично обединяване на духовното и културното.
През 2017 г., когато започва подготовката за възстановяване на изоставената сграда, Общината решава да я посвети на Жул Паскин, за да се съчетаят две важни линии:
- възраждане на забравен архитектурен паметник;
- възпоменание и популяризация на видинец с международна слава.
Така сградата става културен център, носещ неговото име, без да е негова родна къща, ателие или място, което той лично е обитавал. Това е културен ребрандинг с почит, насочен към превръщане на Видин в по-активна част от културната карта на България и Европа.
Културен център „Жул Паскин“ днес: между миналото и бъдещето
След пълната реставрация, синагогата възкръсва – като място за събития, изложби, концерти, форуми, но и като паметник на културното многообразие. Името „Паскин“ не е просто маркетингов трик. Това е опит да се обедини изгубеното еврейско минало с новото културно настояще.
Сградата е с изключителна акустика и атмосфера. В нея се организират творчески работилници, експозиции и международни събития, които придават нов пулс на Видин – град, често оставян встрани от големите туристически маршрути.
Откриването през септември 2023 г. е грандиозно: присъстват президентът и посланикът на Израел. Оттогава центърът има над 14 000 посетители: 25% чужденци и е обичан дом за концерти, изложби, семинари, прожекции, детски работилници, литературни вечери, дискусии, конференции и събития с културна мисия.
Паскин в очите на съвремието: защо днес е по-важен от всякога
В свят, където граници, идентичности и миналото се разместват, Жул Паскин е мост. Между Изтока и Запада. Между религии, стилове, епохи. Между Видин и Монпарнас. И сградата, която носи името му, е не просто дом на културата – тя е знак, че паметта има форма. Че можеш да създадеш нещо ново, стъпвайки върху забравеното.
Ако се разходите из Видин, не пропускайте да спрете пред реставрираната синагога. Там, на един каменен надпис, ще видите името Жул Паскин – и ще си спомните, че дори най-невероятните световни пътища могат да започнат от най-скромното място. И че културата – точно като реката – винаги намира своя път.
Работно време на Културен център „Жул Паскин“
От 1 ноември КЦ „Жул Паскин“ – зимно работно време за посетители:
Часове за посещение:
понеделник – събота:
09:00 – 18:00 ч.
неделя:
10:00 – 12:00 ч.
13:00 – 15:00 ч.
От 1 май КЦ „Жул Паскин“ – лятно работно време за посетители:
Часове за посещение:
понеделник – петък:
09:00 ч. – 19:00 ч.
събота:
10:00 ч. – 19:00 ч.
неделя:
10:00 ч. – 12:00 ч.
13:00 ч. – 15:00 ч.
ВХОДНИ ТАКСИ:
Билет за възрастен 10,00 лв.
Билет за ученици, студенти и пенсионери 3,00 лв.
Фамилен билет за родители с две и повече деца /от 7до 16 години/ 15,00 лв.
Беседа с екскурзовод 15,00 лв.
Фондация „Америка за България“ подкрепя интерактивната експозиция в културен център „Жул Паскин“
