Пътека на исихастите край село Пепелина – приключенски маршрут с катерене на отвесни скали с инструктор. Потопете се в историята и мистиката на това кътче от България!
Обичам да тръгвам без очаквания и да се озовавам на места, които сякаш още не са открити от света. Онези, скрити като съкровища, далеч от шумотевицата, далеч от трафика на „задължителните“ маршрути и забележителности. За мен именно те са най-ценни: малки късчета автентичност, които пазят духа на природата и на хората. В тях има усещане за първооткривател, за онзи момент, когато попадаш на нещо истинско, недокоснато, и сякаш целият свят ти го е подарил само на теб. Това са моите малки чудеса, които превръщат пътуването в приключение. Именно това са моментите, които превръщат пътуването в преживяване – истинско, чисто и незабравимо.
Картата този път ме отведе до едно забравено кътче край Русе – село Пепелина. На пръв поглед малко селце, сгушено сред каменните завои на скалите, останало встрани от суматохата на модерния живот. Когато стъпиш там, усещаш, че мястото пази нещо повече от тишина.
Легендата за Пепелина
За произхода на името „Пепелина“ съществуват няколко версии. Някои по-романтични, други направо прозаични. Научих историята за девойката Пепелина – дъщеря на местен болярин, чиято красота била легендарна. Когато турците нахлули по тези земи, баща ѝ решил, че няма да позволи да я отнемат. Високо в скалите наредил да бъде издълбана пещера, до която водели тесни стъпала, изсечени в каменния отвес. Там, в това тайно убежище, била скрита Пепелина. Но съдбата се оказала безмилостна – природно бедствие затрупало входа и девойката останала завинаги в каменния си затвор.
И до днес старите хора в селото разказват как техните баби си спомняли стъпалата към пещерата, а квадратният отвор в скалата и сега пази спомена за красивата Пепелина.
Недалеч от селото се намира пещерата Орлова чука – третата по големина в България и най-голямата, отворена за посетители.
Районът е истинска съкровищница от забележителности. Наоколо се издига манастирът „Св. Марина“, а малко по-нататък се разкриват останките на средновековната крепост Червен. В близост са и прочутите Ивановски скални църкви, Басарбовският скален манастир, както и град Бяла с богатата си история. А в Две могили може да се види къщата на Филип Тотю, където е живял в края на живота си – днес превърната в музей. Тук всяка крачка води до ново откритие.
В търсене на приключение с адреналин и история
И все пак този път исках нещо различно. Място, което не само да ми разкаже истории от миналото, но и да ме постави в центъра на собствено приключение с адреналин, с предизвикателства, със спомени, които ще останат дълго. Така открих Пътека на исихастите: маршрут, скрит в скалите край Пепелина. Тук тишината на миналото среща тръпката от височината и неизвестното. Преживяването се предлага от Туристическо дружество Приста и Сдружение „Туризъм по Ломовете“, които организират преминаването с професионални инструктори и цялото необходимо оборудване.
Пътека на исихастите. Среща край реката без да знаем какво отвесно нещо ни предстои…
Срещата с Георги Корчев от Сдружение „Туризъм по Ломовете“ се превърна в един от онези моменти, в които знаеш, че приключението не е просто идея, а истинско действие. Видяхме се край реката, точно под скалите на село Пепелина. Атмосферата беше все още свежа – скалите ни пазеха от слънцето, а от реката се носеше лек полъх. Георги е двигателят зад проекта „Туристическа мрежа Ломовете“, който създава нови маршрути и преживявания в региона: от велосипеди и лодки до каяци и фото пешеходни маршрути. Той говори спокойно, но вдъхновено, реално и с любов към природата и историята. Разказа ми как заедно с колегите му целят не просто да изградят туристическа мрежа, а да възродят духа на региона чрез връзки между местата, хората и забавленията, предлагани в Поломието.
Пътека на Исихастите
Кои са исихастите?
Исихазмът (от гръцки ἡσυχία – тишина, покой) е християнско мистично течение, възникнало във Византия през XIII–XIV век. То поставя в центъра на духовния живот търсенето на вътрешен мир чрез мълчание, усамотение и непрестанна молитва.
Исихастите са монаси-отшелници, които се оттеглят в скални килии и пещери, далеч от шума на света. Те практикуват т.нар. Иисусова молитва – „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме, грешния“. Тази кратка формула се повтаря многократно, докато умът се съсредоточи, дишането се успокои и човек навлезе в състояние на вътрешна тишина.
Исихазмът има огромно значение за българските земи. През XIV век той процъфтява в района на Търново и по поречието на Русенски Лом – именно там, където днес минава „Пътеката на Исихастите“. Множество скални манастири, църкви и килии са били обитавани от такива монаси, търсещи Божествената светлина.
Защо това е важно ?
Когато тръгваш по „Пътеката на исихастите“, не просто преминаваш през въжета и скали. Всъщност вървиш буквално по стъпките на монасите, които преди векове са се изкачвали по тези отвесни скали, за да останат насаме с вярата си, но без обезопасителни въжета… Атмосферата е едновременно приключенска и мистична – усещаш адреналин от преминаването, но и респект от духовното наследство.
Вижте приключението „Пътека на Исихастите“ във видеото:
Стояхме в подножието на величествените скали, където започва Пътека на Исихастите. Вятърът се прокрадваше между дърветата, а усещането беше сякаш мястото пази тайни от векове.
Георги застана пред нас и започна внимателния инструктаж. Говореше спокойно, но твърдо – всяка дума за въжетата, каските и стъпките по трасето беше важна и за наша безопасност и сигурност.
А сетне, сякаш отваряйки врата към друго измерение, той започна да разказва. За монасите-исихасти, които някога са изкачвали тези скали без въжета и каски, въоръжени единствено с вярата си и силата на духа. Докато ние стягахме екипировката си, пред очите ни оживяваше картина от миналото – сенки на отшелници, които търсели тишината и Бога високо над реката. И тогава разбрах: за нас това беше приключение, но за тях е било път към вечността.
Вкусът на адреналина по Пътека на исихастите
Тръгнахме по пътеката с усмивки – отдолу изглеждаше почти лесно. Няколко стъпала в скалата, едно въже за опора… какво толкова сложно може да има? Но щом направихме първата крачка нагоре, усетихме истината. Скалата пред нас е отвесна, на места гладка и безпощадна, ако не внимаваш.
Въжето в ръцете ми се превърна в спасителна линия, а всяка стъпка изискваше внимание и концентрация. Адреналинът се покачваше. Не поглеждаш надолу, а само към целта, докато на моменти краката ти започват да тежат повече, а ръцете ти да омекват от тежестта на тялото ти.
Тук няма място за бързане – движиш се бавно, вдишваш дълбоко, усещаш адреналина, но и странното спокойствие, което носи самото предизвикателство.
И пак си мислех за монасите. Те са изкачвали същите тези отвеси без метални стъпала, без въжета, без каски. Само с ръце, вяра и решимост. Сравнението караше сърцето ми да тупти още по-силно. Така преминахме първите 10-15 метра, за да стигнем до общото помещение от манастирския комплекс на монасите-исихиасти. За него Георги ни разказва във видеото.
Продължихме нагоре, стъпка по стъпка, сякаш скалата ни изпитваше докъде сме готови да стигнем. Въжето свистеше леко, когато го пристягах, а ръцете вече усещаха напрежението на всяко движение. Георги ни подканяше спокойно: „Бавно, без да бързате. Наслаждавайте се.“
Слънцето се прокрадваше между дърветата и хвърляше златни отблясъци в подножието на скалите и реката. Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-тихо сякаш ставаше. Онази тишина, която някога са търсили исихастите – онези монаси, които вярвали, че в уединението и мълчанието могат да намерят връзка с Бога.
Монашеската килия на Пътека на исихастите
След поредния участък стигнахме до малка площадка – изсечена ниша в скалата. Георги спря и каза, че подобни места някога са служили за убежища на монасите. Показва ни къде е стоял нарът, къде са били етажерките на жлебовете в стената.
Най-старият датиран надпис на кирилица в света
Цялата килия е била затворена с дъски или черги. Интересна е инженерната мисъл на предците ни, които измайсторили откапник, така че когато вали, издълбаният канал да не позволява водата да подлива и влиза в помещението, а стигайки до улея да капе извън дома на монаха. Подобно дялано помещение може да се види съвсем наблизо в скалния манастир в село Крепча. Тама се намира-най-старият датиран надпис на кирилица в света. Повече за него Георги разказва във видеото.
Погледът оттук е зашеметяващ – цялата долина на Русенски Лом се разкрива като картина: зелени склонове, каменни отвеси и лентата на реката, която води погледа чак до хоризонта.
Църковният параклис
А нагоре имаше още. Скалата продължаваше да се издига пред нас. Всяка нова стъпка обещаваше ново откритие, ново докосване до онова странно преплитане между приключение и духовност. Продължавайки нагоре по отвесната скала, стигнахме до едно от свещените места на исихастите – открояваха се следи, които предполагат, че тук е стоял олтарът – изсечена в камъка ниша, където са се извършвали богослужения. Въздухът пазеше тайната на вековете – тишина, нарушавана само от вятъра, който преминаваше през отвесните стени.
Сърце на Виктория Бешлийска и Пътека на исихастите
Докато стояхме на терасата с олтара, Георги ме заговори за една по-мистична история, свързана с Пътеката на исихастите. „Знаеш ли, тук се развива един от най-ключовите моменти в книгата „Сърце“ на Виктория Бешлийска,“ каза той с лека усмивка. Тя също като теб премина по тази пътека. Без да издава историята от книгата, за да не разваля развръзката, ми разказа набързо, че в книгата жена търси монах на това място… а брат му изстрелва една стрела… която оказва се има важна роля в историята.
Едно от любопитните съвпадения е, че един от посетителите на пътеката открива връх от стрела в една от нишите. Историята в книгата е написана много преди това откритие, което прави случката почти магическа и мистериозна. За да разберете значението на стрелата и мистерията около нея, трябва да прочетете „Сърце“ на Виктория Бешлийска с внимание към детайлите и връзките между героите.
Краят на пътеката или всъщност нейното начало…
Пътят ни продължаваше през една истинска изненада, която изискваше цялото ни внимание и умения.
Няма да издавам какво точно се случи и през какво предизвикателство преминахме, защото това би развалило магията и напрежението за всички, които ще поемат по Пътеката на исихастите.
Мога само да кажа, че след тази част настъпи финалът – върхът на скалите, от който се открива гледка, която заслужава всяка капка пот и усилие. Чувството на удовлетворение и малко страхопочитание се смесваше с вълнението да сме достигнали това специално място.
Готов ли си за адреналин и предизвикателства?
Пътека на Исихастите е приключенски маршрут, който те изправя лице в лице със скалите и височините на село Пепелина и по стъпките на монасите-исихиасти. Всеки преход се води от опитни инструктори с осигурена сертифицирана алпийска екипировка, така че безопасността е гарантирана. Групи до 10 души се организират след предварителна заявка.
Подходящо облекло: спортни обувки, дълги панталони или клин, тениска, при хладно време – суитчер или яке.
Трасето е интензивно: преминаване от 2 до 2,5-3 часа в зависимост от темпото на групата
Такси: 1-3 души: 150 лв за групата; 4-10 души: 33 лв/човек. При повече участници се разделят на последователни групи.
Пътеката не е за хора с фобия от високо или тесни пространства.
Контакти и повече за преживяванията по Ломовете може да научиш тук.
Георги Корчев може да Ви предложи безброй незабравими приключения в района на Русе, само го попитайте на телефон: +359 888 430 761
Преживяването се предлага от Туристическо дружество Приста и Сдружение Туризъм по Ломовете
Подготви се за природа, адреналин и уникално изживяване, което ще запомниш завинаги! Повече – гледай във видеото!
Прекрасните няколко часа на Пътеката на исихастите прелетяха неусетно. Заредихме се с емоции и адреналин, докато се катерихме по отвесните скали и се потапяхме в мистиката на мястото. Научихме толкова много за историята и културата на региона, за живота на монасите и легендите, които пазят тези скали. Опознахме едно ново, магическо кътче на България, скрито от суматохата на туристическите маршрути. Насладихме се на зашеметяващата природа, дишахме свежия въздух и усещахме всеки момент като истинско приключение. Това беше изживяване, което ще помня дълго. Трябва да опитате и Вие!
Не пропускайте да се разходите до пещерата Орлова чука, която се намира съвсем близо.
Пещера Орлова чука – подземното чудо на Пепелина
Ако някога сте мечтали да стъпите в свят, където времето сякаш е спряло, пещерата Орлова чука близо до село Пепелина е мястото, което ще ви омагьоса.
Това е една от най-известните дестинации в региона, а името ѝ е неразривно свързано с малкото село, което я пази като скъпоценен тайник.
Историята ѝ започва случайно през 1941 г., когато едно козарче открива входа ѝ – и оттогава човешкото любопитство не спира да разкрива тайните на пещерата. Археологът Николай Джамбазов извършва разкопки през 1961 г. и открива части от скелети на пещерни мечки и кремъчни сечива. Анализът му показва, че пещерата е била убежище, но и място за култови ритуали, свързани с успешния лов и всичко това отпреди повече от 40 000 години!
С времето Орлова чука е обитавана и в по-късни епохи, а археолозите откриват фрагменти от керамика с орнаменти от каменно-медната (5000–4200 г. пр. Хр.) и желязната епоха (1000 г. пр. Хр.).
Туристическото облагородяване започва през 1959 г., когато са издялани 124 стъпала и е изграден изкуствен вход. През 1970 г. пещерата се осветява с 80 прожектора, които превръщат километровия маршрут в магическо подземно пътешествие.
С повече от 13 400 метра изследвани галерии, Орлова чука е третата по дължина пещера в България след Духлата. Температурата вътре остава почти постоянна – около 14°C, което прави обиколката приятна дори за деца. Пътеката е равна и покрита със суха глина – идеално за леко приключение без напрежение.
Урок по търпение
Геологията ѝ е истински урок по търпение на природата. Варовиковите скали са от утаяване в топлото кредно море, а ерозионните процеси на реките формират сложна мрежа от тунели и галерии. Капка по капка, през хилядолетията, се раждат сталактити, сталагмити, сталактони и драперии – истински скални чудеса, които растат със скорост от 1 см на 100 години.
Работното време на пещера Орлова чука:
Преди входа на пещера Орлова чука има заведение, където можете да се насладите на освежаваща напитка или лека закуска след подземното приключение. Мястото е удобно за почивка и възстановяване след разходката и изкачването на стръмните стъпала.
Фондация „Америка за България“ подкрепя развитието на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав.
