Школа за езда „Април“ - езда с душа и посока (Видео) — Приключения с Живко Константинов

Школа за езда „Април“. Там, където вятърът пее балади по билата, а мъглата сутрин се стеле като вълна над пасищата, все още може да срещнете един от най-издръжливите и древни жители на нашите земи – каракачанският кон. Не е голям, не е лъскав като породите, които дават по телевизията, но има нещо в походката му, в погледа му – онази тиха сила, която разказва без думи.

Каракачанският кон е древна местна порода, свързана неразривно с полуномадския живот на каракачаните, които в продължение на векове прекосявали Балкана със своите стада. Конят не бил просто средство за транспорт – той бил съжител, пазител, част от семейството. Издържал на студ, глад, камъни, стръмнини. Нямал нужда от много, но давал всичко. Малък на ръст, но велик по дух.

Казват, че това е конят на свободата

Каракачанският кон е древна местна порода, изключително издръжлива, с изчистени линии и гъста, здрава грива. Краката са стабилни, копитата – железни, походката – сигурна дори в най-дивите планински пътеки. Каракачанският кон е самоуверен, но не агресивен. Скромен, но горд. От онези същества, които не се нуждаят от публика, за да бъдат величествени.

След социалистическия период породата почти изчезва. Машините, камионите и новият свят изтласкват коня от ежедневието. От над 30 хиляди екземпляра преди век, днес каракачанските коне са няколкостотин.

Но те оцеляват – благодарение на родолюбиви фермери, природозащитници и ентусиасти, които не позволяват този жив паметник да изчезне.

Има нещо много символично в това, че каракачанският кон не се покорява лесно. Опитомява се с търпение, с уважение, с разбиране. Той не е създаден за арена, а за планина. Не за състезание, а за съществуване.

Школа за езда „Април“ – пазителите на старата порода коне

Срещнах се с Април, Тошко, Бранко, Димо, Вълчан и Дойчин – не хора, а коне. Но не какви да е – каракачански коне, отглеждани с обич и грижа от Васил и Росица от школата по езда „Април“. Имаше нещо в начина, по който дишат, стъпват, гледат – спокойствие и сила. Не ги докоснах веднага. Първо ги усетих. После – те позволиха.

Старата българска порода е съхранена благодарение на хора като тях – упорити, земни, отдадени. Васил и Роси не наричат това „работа“. За тях това е път. Всеки кон тук има роля – не само като учител по баланс, но и като тих партньор по пътя към себе си.

Не просто коне за езда, а връзка със забравени пластове на българската природа и култура. И някъде между стъпките по поляната и погледите между човек и животно, разбрах: тук няма дресура. Има партньорство. И истинско доверие!

Каракачанските коне по нашите земи, Школа по езда „Април“, село Кърпачево

Тук всичко се случва бавно и с уважение към животното, към природата, към човека отсреща. Тук учат хората да чуват. Да усещат. Конете не лъжат – ако си нервен, ще го покажат. Ако си спокоен, ще ти се доверят. Каракачанският кон е различен. Умен, издръжлив, със собствен характер. Той не е за състезания, а за пътешествия. За приятелство. Това не е просто школа. Това е място за свързване.

Школа за езда „Април“: игра и доверие

Тя пристъпи бавно. С очи, пълни с вълнение и страх. Пред детето стоеше той – огромен, търпелив, с тъмни очи, в които сякаш се отразяваше лекия детски уплах. Детето стискаше моркова.

– „Спокойно“, каза Роси. – „Просто го подай с отворена длан“

Малките пръсти се протегнаха. Конят кимна с глава и внимателно пое лакомството. Детето подскочи леко – от изненада, от радост!

После се приближи още малко и го погали. Усмивката, която се разля по лицето му, беше всичко. Страхът беше изчезнал. Конят и детето вече си вярваха. Така започват не просто уроците по езда, а уроците по смелост. И тепърва щяха да станат приятели. Може би само докато траеше едночасовата им разходка из природата, а може би – за цял живот…

Освен уроци по езда, приключения в гората и галоп на воля, школата „Април“ приютява и нещо много по-тихо, но не по-малко значимо. Нарича се еквитерапия. Звучи сложно, почти научно. Дори леко страшно. Но всъщност не е.

Еквитерапия в Школа по езда „Април“

Това е езда с особена грижа. С внимание към онези, за които светът е малко по-шумен, по-бърз, по-объркан. Еквитерапията помага на деца и възрастни с различни предизвикателства – от двигателни до емоционални. Да намерят стабилност, увереност и спокойствие чрез движението на коня.

Конете тук помагат на хората с ритъм, с търпение, със сърце. Движението им събужда мускули, които дълго са мълчали. Топлината им стопля тревожността. А самото преживяване – да си приет, без да се налага да говориш, е понякога най-добрата терапия. Еквитерапията не е чудо. Но е чудно колко нежно работи – стъпка по стъпка, тропот по тропот. И колко надежда носи. Повече за нея ми разказва Роси. Вижте:

Еквитерапия в Школа по езда „Април“, село Кърпачево

Еквитерапията е терапия, подпомагана от коне. Тя използва коня като терапевтичен посредник, за да лекува или успокоява определени психологически затруднения. Използването на коне в терапията е известно още от древногръцки времена. Техниката става популярна през 50-те години на миналия век в Германия, Австрия и Швейцария, като конете се използват във физиотерапията при хора с физически увреждания. През последните години коне започват да вземат участие и в психологическата терапия. Този вид терапия попада в категорията ”терапия с помощта на животни при консултиране”. Терапията, подпомагана от коне може да се използва при консултиране на хора от различни възрасти, деца, семейства и групи. Повече за еквитерапията в Школа за езда „Април“ можете да научите ТУК.

Школата по езда „Април“ e място, където хората се връщат към себе си. Където страхът се превръща в доверие, тревогата в усмивка, а тишината в споделеност. Конете тук не са просто животни, те са партньори, учители, лечители. Ако някога сте си мечтали да се доближите до кон, да яздите сред природата или просто да видите какво може да промени едно животно в човека – елате. Пристъпете смело. Школа „Април“ ви чака.