Враца Велообщество: маршрутите им не са просто линии на картата, а преживявания – с гледки, с истории, със смях и емоции. Щом се качиш на велосипеда, всичко се променя. Светът започва да тече с по-различен ритъм. Асфалтът под гумите, вятърът в лицето, красотата, която ни заобикаля и онова неповторимо усещане за свобода, което не се купува, а се изживява.
Колоезденето е не просто спорт. Това е начин на живот. Миг на уединение или споделено приключение. Това е възможността да стигнеш до върхове, където кола не може да мине, да спреш на поляна, да отпиеш глътка вода и да се загледаш в хоризонта, където зеленото на планината прелива в синьото на небето.
В този ритъм на въртене на педалите има изцеление. Тялото става по-силно, духът по-спокоен. А когато караш с хора, които мислят и чувстват като теб, усещането е пълно.
„Враца Велообщество“
И точно тук, във Враца – градът в прегръдката на Стара планина, открих „Враца Велообщество“ – колоездачен клуб, който не просто събира велосипедисти, а изгражда общност. Хора с различни професии, възрасти и стилове на каране, но с едно общо сърце – сърцето на пътешественика. По традиция винаги преди да тръгнат на път си правят обща снимка пред паметника на Христо Ботев в центъра на града. Неделя рано сутринта. Докато повечето хора все още се излежават в леглата или пържат мекици на децата си, велолюбителите са вече в пълна готовност да покорят пътищата.
Слънцето все още ги гали, преди жарките му лъчи да започнат да жулят кожата им. Групата бърза да потегли по 15-километровия маршрут от Враца до природната забележителност Божия мост, докато все още се усеща хладината на Врачанския балкан.
Няма състезание, няма хронометър, единствено желание за движение, за чист въздух и за нови гледки. Маршрутът е ясен: през селата Чирен и Лиляче, покрай зелените склонове, по асфалтов път, с леки изкачвания и спускания. Кара се без напрежение, с почивки за вода и лека отмора.
Приключенци от Северозапада
С тези велоприкюченци от Северозапада открих нови маршрути, за които дори не подозирах. Всяка капка пот си заслужава гледките, до които стигаш на колела. „Враца Велообщество“ не просто организират походи. Те изграждат култура. Събития, обучения, инициативи за устойчив туризъм и още, и още. Доказват, че колоезденето може да бъде и кауза. Ангел Ангелов, със заразителна усмивка, ми разказва за врачанското велообщество, което става все по-голямо:
Колоездачен клуб „Враца Велообщество“ събира хора със страст към колелата и свободата. Организират общи карания по различни маршрути: от по-леки, подходящи за всички, до по-предизвикателни, ако търсиш приключение.
Яко е да караш колело! Няма по-добър начин да си в движение, да си сред природата и да откриваш нови места, особено в Северозапада – район, пълен с красоти, които чакат да бъдат открити. Пейзажи, панорами, селца с душа, забележителности, за които не си и чувал. А най-хубавото? Не си сам.
След около час каране групата стигна до село Лиляче – точно навреме за кратка почивка.
Пътят започна да се променя – асфалтът отстъпи място на черния път. Теренът стана неравен, а карането по баира под жаркото слънце – предизвикателство 🙂 Отново по традиция най-бавните от групата бяха посрещнати с бурни аплодисменти и усмивки, разбира се. И както едно от момичетата успокои последните – „не се притеснявайте и на мен ръкопляскаха предишния път, но ето, че вече и аз ръкопляскам…“ 🙂
Природна забележителност Божият мост
Пред очите на всички, като за награда, се изправи той. Божият мост.
Нищо не те подготвя за гледката. Огромна варовикова арка, която природата е “строила” с търпение. Всъщност, не е само една арка – това са два естествени моста, останки от древна пещера, издълбана от река Лилячка. Сега реката е скромна, но преди векове явно е била истинска скална скулпторка.
Мостовете са високи около 20 метра, широки 25, а когато се изправиш под тях, усещането е като в катедрала, само че от камък и зеленина. Геоложката структура включва кредни варовици на възраст около 120 милиона години с видими вкаменелости: орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи и амонити.
Едно време тук е имало римска крепост – останките ѝ още стоят на близкия хълм. А под мостовете има плитки езерца, в които се събират жаби и заради тях местните наричат това място и Жабокрек.
Божият мост не е просто природна забележителност. Той е като портал – не само към друго време, а и към себе си. Камъкът над теб стои от милиони години, а ти си само едно дишане в целия му живот.
Това е Колоездачен клуб Враца Велообщество. Те не просто въртят педалите. Те откриват, преживяват, споделят. Маршрутите им не са просто линии на картата, а преживявания – с гледки, с истории, със смях и емоции.
Ако имате колело и сърце за приключения – просто се присъединете. Няма да съжалявате. Може би ще се запишете заради спорта, но ще останете заради хората… и заради местата, които ще видите с нови очи. Като Божия мост… и онова усещане за свобода, което само колелото може да ти даде.
Ако някога се чудите какво липсва в ежедневието Ви… това може би е точно усещането за движение, за посока, за смисъл. За онзи път, който започва от града, но води към нещо повече – връзка със себе си, с природата, с други като теб. Вземете си велосипед. Излезте навън. Намерете своя път. А ако сте във Враца – знаете къде да се присъедините. Вратата е отворена. Пътеките ви чакат.
Контакти:
- Телефон за контакт с „Враца Велообщество“+359 88 427 3029 Ангел Ангелов
- E-mail: velovratsa@abv.bg
Фондация „Америка за България“ подкрепя развитието на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав.
