Лятото посетих АвиоБургас / Авиомузей Бургас – или т. нар. авиационен музей в Бургас, като имах възможността да се потопя в миналото на авиацията по нашите ширини. Експозицията се състои от девет самолетни експоната. Всеки може да влезе в тях и да открие тайните им.
История на Авиомузей Бургас
АвиоБургас отваря за посещения през лятото на 2017 г., като е наследник на музея на авицията от 1998 г. Цел на тогавашното авиационно изложение е била събирането на самолети, част от историята на българската авиация, а самата изложба се е състояла от две експозиции – открита на площ от 5000 кв.м. и закрита на площ от 1000 кв.м. Интересът към изложението е бил значителен през годините, но недостигът на помещения на летище Бургас за извършване на дейността му, води до неговото прекратяване и обособяване на площите му в терминал “пристигащи”.
Поради динамичната история на гражданската авиация в България през годините, експонатите с неясна собственост, влошават своето състояние. През 2012 г. под инициативата на будни граждани самолетите са преместени на самия вход на летището, а теренът, на който са разположени, е отреден за изграждането на авиомузей. С решение на общинския съвет собствеността на експонатите се прехвърля на община Бургас.
Експозицията на АвиоБургас
Изложбата на Авиомузей Бургас се състои от 9 летателни експонати, като освен самолети използвани за гражданска авиация, сред изложбата могат да бъдат разгледани и самолети използвани във военната авиация.
- Туполев, Ту-154
- Антонов, Ан-12
- Антонов, АН-24
- L-29 с прякор „Delfin“
- МиГ-17 Ф Fresco
- МиГ-21 ПФМ ( Fishbed-F )
- Ми-2, Многоцелеви хеликоптер
- Антонов, Ан-14
- Антонов, Ан-2 П
На борда на Туполев Ту-154
Сред най-впечатляващите експонати е Ту-154! Самолетът е вписан в регистъра на гражданските въздушни сили през април 1981 г. от „Българска гражданска авиация Балкан“.
Основната дейност, която е изпълнявал е превоз на пътници, като първият му полет е бил до град Манчестър (Англия). От юни 1992 до юни 1994 г. е летял под македонски флаг. На 31 октомври 1996 г. каца за последно на летище Бургас. Летял и служил на Българската гражданска авиация 15 години.
Характеристики на самолета Ту-154:
- Дължина: 47,90 м.
- Височина: 11,40 м.
- Разпереност на крилете: 37,55 м.
- Капацитет: до 180 души
- Максимална скорост: 975 км/ч.
- Максимална височина на полета: 11 100 м.
- Произведени в света: 1026 бр.
В кабината на Ту-154
Едно от най-вълнуващите изживявания в музея е, че можете да видите пилотската кабина и салона на самолета.
През юни 1972 г. първите два Ту-154 (LZ-BTA и LZ-BTB), изнесени от СССР пристигат в България. „Балкан“ ги експлоатира интензивно на редовни и чартърни линии и осведомява конструкторите относно годността на самолета в несъветски условия. „Балкан“ е първата авиокомпания след „Аерофлот“, която получава новите варианти на самолета.
На свой ред Ту-154 помага на „Балкан“ да стане най-голямата (по брой превозени пътници) авиокомпания в СИВ след съветската през втората половина на 70-те години. Български летци оценяват самолета като скок в развитието на родната гражданска авиация.
Със специални три решения на Министерския съвет на НРБ, на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС, взети през юли 1986 г., три самолета от новодоставените Ту-154 са прехвърлени в Правителствения Авиоотряд 28.
Два от тях са предназначени за превоз на Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков, а третият е за превоз на Председателите и Заместник-председателите на Държавния и на Министерския съвет на НРБ, членовете и кандидат-членовете на Политбюро на ЦК на БКП и Секретарите на ЦК на БКП, секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, и министрите. В Авиоотряд 28 самолетите са в експлоатация до 2010 година.
Прекратяване на полетите на Ту-154 у нас
Единствената авария на Ту-154 е през 2007 г., когато след излитане от Азорските острови към Мексико за официално посещение на Президента на Р. България Георги Първанов, правителственият самолет получава повреда в носовия колесник и се налага да кацне обратно.
За това си спечелва прозвището „Куцото Ту“ макар да е в експлоатация от 1988 г. Заради тази единствена авария, този и останалите самолети са изведени от експлоатация през 2010 г. Заместени са след двете сключени сделки на правителствата на Сергей Станишев и на Бойко Борисов за доставки на самолети Еърбъс и Фалкон.
България играе активна роля в усъвършенстването на Ту-154, подобряването на стопанските му показатели и разширяването кръга му от приложения. Така например има недокументирани твърдения, че, наред с унгарската авиокомпания MALÉV, „Балкан“ първа свива летателния състав до тричленен (без щурман), че авиокомпанията премахва практиката самолетът да лети с бетонен баласт, когато е празен или слабо натоварен.
Екипаж на „Балкан“ поставя неофициален рекорд по далечина на полета с Ту-154, прелитайки над 7000 км от Монреал в Канада до София без кацане. Документирано е доработването на Ту-154 в парка на „Балкан“ след 1986 г. с приемници за тогавашната система за далечна радионавигация OMEGA, които подобряват точността на навигацията след продължителен полет, особено над вода.
А през 1997 г. екип от Българската аерокосмическа агенция (БАСА) при БАН съвместно с германски снабдители разработва първата система за автоматично кислородно подаване чрез индивидуални маски при аварийна разхерметизация на Ту-154.
Нови международни ограничения на шума прекратяват експлоатацията на самолета из развития свят към 2003 г. През април 1988 г. облитат опитния Ту-155 – силно модифициран Ту-154Б с двигател, пригоден към втечнен водород. Това е първият (и единствен до днес) самолет с такова гориво. Разработен е по скромна програма, целяща доказване екологичните предимства на новото гориво. Липсата на средства в последвалите години я прекъсва.
На борда на Антонов, Ан-12
Произведен през 1968 г. Първата регистрация на този Ан-12 в Регистъра на граждански Въздушни сили е през ноември 1968 г. от Държавно стопанско обединение „Българска гражданска авиация – Балкан“.
Посетил е едни от най-големите европейски градове – Париж, Стокхолм, Берлин, Лондон, Дюселдорф. Използван е за търговска дейност. С него са превозвани тежки товари, поща и пътници, животни. Бил е в експлоатация до юли 1986 г. Служил на България 20 години. LZ-BAB е единственият самолет Ан-12 останал в България.
В самолета може да разгледате експозиция с много макети на самолети, униформи на военни, както и много предмети, изпозлвани в авиацията.
Харектеристики на самолета Ан-12
- Дължина: 33 м.
- Височина: 10,5 м.
- Разпереност на крилете: 38 м.
- Капацитет: 90 души
- Максимална скорост: 777 км/ч.
- Максимална височина на полета: 10200 м.
- Произведени в света: 1248 бр.
Антонов, АН-24
Произведен през 1976 г. Първа регистрация в Регистъра на гражданските Въздушни сили този Ан-24 получава през месец април 1976 г. от „Българска гражданска авиация – Балкан“. Самолетът е използван за превоз на пътници. Последен полет е през август 1999 г до летище Бургас. Летял и служил в Българската гражданска авиация 23 години.
На борда на Антонов, Ан-2 П
Произведен 1970 г., този Ан-2 П е доставен в България през януари 1971 г. и използван за авиохимични дейности и превоз на товари. Самолета разполага с един бутален двигател АШ-62ИР от Полската фабрика PZL Полша.
Последният му полет е бил през май 1989 г. Отписан от регистъра през ноември 1992 г. поради навършване на общо технически ресурсо прелетени 11 354 часа, при норма от 12 000 часа. Летял и служил в селскостопанската авиация на България 19 години.
В България е популярен и с имената „Антоновка“ , „баба Ана“, „Кукурузник“ или „Colt“.
Как се стига до музея?
Музеят се намира на входа на летище Бургас, до кв. Сарафово, като освен с автомобил, до него може да се стигне и с автобус номер 15 от Бургас. За пътуващите с кола е важно да знаете, че заплащането на паркинга може да се случи на разположената каса на бариерата при излизане, така и на автоматите разположени на територията на летището.
Съветът ми е да използвате автоматите, тъй като на касата ще бъдеде таксувани по тарифа с включена такса обслужване от 1 лв. Единият автомат се намира в ляво, непосредствено преди терминал “замиващи”. Престой до 1 час струва 3 лева, като времето е напълно достатъчно за посещение на експозицията.
Такси за посещение
Билет за възрастен е 6 лв.; билет за деца до 6 г. и хора с увреждания – безплатен; билет за деца над 6 г. и за учащи до 26 г. – 4 лв. ; семеен билет – 12 лв. Допълнителна информация за такси и отстъпки вижте на сайта на АвиоБургас тук.
Този МиГ-21 е модел от 1964 година. Промишлено название „Изделие 94“ със заводски номер 1690. Едноместен вариант за дневен бой във всякакви метео- рологични условия. Бил е на съхранение в трета авиационна база Граф Игнатиево. Съкратен е на 25.08.1995 г.
Работно време
През лятото (от 1 юни до 30 септември) музеят работи всеки ден от 9:00 до 20:00 часа.
През зимата ( от 1 октомври до 31 май ) музеят работи от сряда до неделя от 09:00 до 17:00 часа. Понеделник и вторник: почивни дни!
При посещение на експозицията се забранява качването върху експонатите и стъпването върху корпуси и крила на самолетите.
Още експонати
Един от първите регистрирани в страната вертолети, Ми-2 е доставен с първата доставка за страната ни. Първа регистрация в Регистъра на Въздушните Сили 30 юни 1973 г. Последен полет през септември 1998 г. от Авиобаза Крумово. Служил вярно в България 25 години.
Фронтови изтребител със заводски номер 1690. МиГ-17 е известен с големите си маневрени възможности във височинния диапазон 1000 – 4000 м. Най-широко разпространения самолет по време на войната във Виетнам. До 3.04.1997 е бил на съхранение във висше военно въздушно училище Георги Бенковски.
Учебно-тренировъчен самолет. Това е самолетът от който е започнала подготовката на бъдещите летци на реактивни самолети. Моделът е пуснат в експлоатация през 1963 г., а в България първите самолети от тази серия пристигат през 1964 г. Бордовият номер 64 е използван от висше военно въздушно училище „Георги Бенковски“ в гр. Долна Митрополия
Моите впечатления
Останах с приятни впечатления от посещението ми в АвиоБургас. За съжаление заради пандемичната обстановка, някои от съоръженията не бяха достъпни ( тренировъчния жироскоп, както и VR съоръжението). Разходката на борда на ТУ-154 за мен беше определено интересна. Според мен би „качването“ на борда на ТУ-154 може да бъде направено още по-интересно, ако на борда те посреща стюардеса/стюард с униформа и те настанява на „мястото“ и ти сервира кафе.
