Любимо място, което особено през есента става още по-магично. Като в онова детско филмче, което даваха едно време по Канал 1 – „Тайнствените златни градове“. Такава е атмосферата наоколо.

Вилно селище „Сабазий“

На 180 км. от София и 50 км. от Пловдив, сгушена в прегръдките на Родопа, в подножието на Белинташ, в близост до Кръстов и Сини връх, “Сабазий” предлага пълно усамотение и наслада от неподправената среща с планината.

Избрахме да пренощуваме именно тук, защото къщите са запазили българския дух и традиции, а до тях се стига само и единствено пеша!

До четирите къщи, изградени в традиционен родопски стил, се стига единствено пеша по 300-метрова маркирана пътека от импровизирания паркинг до самото селище.

А до него се стига след преминаването на 5-километров планински път.

И докато някои биха се отказали заради малко по-трудния достъп, то точно той привлече вниманието ни! И не съжаляваме ни най-малко!

Комплексът разполага с 15 самостоятелни стаи, механа, лятна градина, параклис и невероятна панорама към Римския билен път от Августа Траяна до Беломорието. Наоколо се разхождат коне и грациозни пауни.

Постройките са така вплетени в природата наоколо, че сякаш винаги са били там, а човешки пръст в цялата тази работа – няма.

Гледките, ах гледките! Великолепие. Стоиш на верандата, хапвах си вкусно приготвена дошашна мекица и се наслаждаваш на 360-градусовата панорама.

Скалите, обвити в тайнства

Време е за разходка до „Белия камък“, върху който съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий. В горната част на скалния масив са издълбани два кладенеца и множество малки канали към тях. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. 

Родопа планина стриктно пази своите тайни. А всички легенди правят още по-вълнуващо посещението на този феномен. Каквото и да кажем за скалния масив, категорични доказателства няма да намерим.

Единственото сигурно, за което имаме гаранция, че наистина виждаме с очите си, е уникалната природа, окъпана от злато и слънчева енергия.

Всичко е обвито в мистерии и именно те превръщат „Скалата на познанието“ в притегателна сила за всеки, който търси магическото и необяснимото.

Тук ще видите хора и през деня, и през нощта, въпреки опасностите, които се крият по стръмния терен. И зима и лете ще срещнем хора които медитират; молещи се; такива, които прегръщат скалите; такива, които играят гимнастика, такива, които викат духове и митични същества или пък чакат с часове, за да видят НЛО или просто да се насладят на уникалните гледки към величествената Родопа планина. През 90-те мястото нашумява с честите посещения на екстрасенси от света и у нас, които се зареждали с космическа енергия.

ЛЕГЕНДИТЕ…

За скалното мистично плато в Родопа планина можем да говорим с часове. Смята се, че е образувано от изригването на вулкан, чиито кратер е прегърнал заседалия Караджов камък.

Снегът тук се топи бързо, сякаш от топлината на застиналата лава, разказват преданията. Считат скалите за естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва над Караджов камък.

Твърди се, че стрелките на компасите полудавяли от магнитните полета в района. Местните предупреждавали да не се качваме на камъните по време на буря, защото скалите привличали светкавиците, които се блъскали като обезумели.

Нощем пък канарите се превръщали в площадка за кацането на извънземни кораби. Телепорт към други светове, сцена за играта на самодивите, врата към невидимите измерения. Дотук стигали буйните води на Потопа, а на една от скалните халки бил привързан Ноевият ковчег, гласи друго предание. Издълбаните кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала пък, били най-старата звездна карта на света. Древните картографирали всички познати съзвездия върху каменното плато.

Според друга хипотеза на сакралното място били извършвани кървави жертвоприношения и мистични религиозни ритуали с вино, мляко и билки.

„Стражът“ на Белинташ

Страхопочиттание буди пазителят на светилището, оприличаван на египетския Сфинкс. Гордо се извисява и наблюдава всяка стъпка на минувачите, които приближават към мистичната територия. Очевидци разказват, че нощем често над него, с бясна скорост, прелитали необясними светещи обекти в посока Кръстова гора.

Сребърната плочка на Сабазий – богът на тракийското племе Беси

Уникалната сребърна оброчна плочка била открита в подножието на скалния феномен през 70-те години на миналия век от Асен Караджов 1898-1994 година. В негова чест е построен паметник с чешма, от която да утоляваме жаждата си.

Върху плочката Сабазий е изобразен в царствена поза. Скалният бог е седнал на каменен престол в олтар. Обут с високи обувки, характерни за планинските беси. С божествената за траките лява ръка държи клонка, която го характеризира като бог на вегетацията и живота, на вечния кръговрат в природата. С дясната си ръка божеството държи меч – боздуган, олицетворяващ неговата сила и могъщество. Тирсът / жезълът е свещеното оръжие, което Сабазий държи в дясната си ръка.Неговата форма, размери и изработка са характерни за бронзовата епоха. Мечът – боздуган е лят, а не изкован.

Змиите, изобразени върху плочката показват основните човешки органи, които характеризират здравето и мисълта: коремът с вътрешните органи, сърцето с чувствата, главата с нервната система и разума. Една от змиите се извисява над главата и олицетворява душата и вярата. Изобразени са и две по-малки змийчета. Те символизират двете начала на живота: хоризонталната, изобразена на корема женското, а устремената с гъвкави движения нагоре към нея оплодителната сила на мъжкото начало. Те олицетворяват бога като творец и властелин над света, на здравето и живота. / Източник: Н. Боев, „Белинташ-ярка звезда над Родопа“, МАКРОС, Пловдив 2010, с. 27-30 /

По следите на златната колесница на Александър Велики

Предание сочи, че в околността непобедимит в битките, Александър Велики, смятан за един от най-могъщите командири в цялата история на човечеството, на път за Персия се отбил да чуе предсказанията на тракийските жреци от Белинташ. Те извършвали жертвоприношения и пророкувания. В огнени олтари изливали вино, палели огън, като по височината на пламъка предсказвали бъдещето. Според една от весриите останал толкова доволен от гадаенето, че в знак на благодарност оставил дар за светилището – любимата си златна колесница. Според другата – скрил в тайна зазидана пещера триумфалната златна колесница, която щял да вземе след завръщането си от похода.

И до днес иманяри от цялата страна обхождат района в търсене на съкровището. А тук е намесено и името на пророчицата Ванга. Провокирани от легендите за зазиданото съкровище търсачи ходили за съвет при баба Ванга. Твърди се, че тя ги предупредила, че за да се появи на бял свят имането, първо скалата ще отнема 8 човешки живота… Това не спряло изкушените да намерят скъпоценностите. Местните разказват, че много иманяри намерили смъртта си, докато копаели в скалите. Даже двама били ударени от мълния на път за върха.

Още няколко мита…

Друга легенда разказва за красива девойка. Турците я преследвали, а за да спаси честта си, се вхърлила от високите скали. На остър зъбер се закачила дългата ѝ бяла риза, сякаш скалата се опитвала да я спаси. Платното се скъсало обаче и девойката полетяла към пропастта. Дълго след това на високите камъни се веели късове от белите ѝ дрехи. Хората кръстили мястото Бела Снáга. Турците го превели „белинташ“ – „белин“ (снага, тяло) и „таш“ (камък).

В началото на 2002 година българският печат е пълен със сензационни заглавия и материали, в които се говори за мистериозен череп на извънземно същество, открит край Белинташ. След обстойна репортерска проверка се установява, че става въпрос за череп на говедо, но с липсваща лицева част и долна челюст. Съществува и легенда, че някъде под Белинташ е скрита древна библиотека със знания, оставена от древните траки.

Друга иманярска легенда гласи, че някъде в района между Белинташ и Караджов камък монаси от средновековен манастир на Кръстова гора скрили несметни богатства и книжнина от османските орди при нашествието им в Българските земи.

Легендите за тракийското светилище са извор на вдъхновение и за българската художествена литература. През 2019 година излиза книгата „Легенди от Белинташ“ от писателката Таня Мир. Книгата пренася читателя две хилядолетия назад във времето, когато в Древна Тракия избухва най-голямото въстание на траките срещу римската власт по нашите земи. Причината за него е храмът на Дионис, които според една от легендите се е издигал именно в Белинташ.

Дървото на живота

Около скалите ще срещнете изключително красиво дърво. Отново легендите разказват, че в него се крият добри сили, ето защо повечето хора го прегръщат, за да „поемат“ положителна енергия.

Други вярват, че то сбъдва желания, затова пишат мечтите си на лист хартия, сгъват го и го пъхат в кухата основа на растението.

Как да стигнем?

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно след с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище. Вдясно от него е пътят за Белинташ.

С екскурзовод

Цената на маршрута с екскурзовод и беседа от Историческия музей в Асеновград е 50 лв. Туристите сами осигуряват транспорта.

Работно време на музея:
8:00-17:30 ч.
Събота и неделя:
10:00-16:00 ч.

За контакти: +359 331 62250

Съседни туристически обекти за разходка пеша:

• хижа „Сини връх“ – 6 часа
• хижа „Марциганица“ – 6 часа
• благоустроената пещера „Добростански бисер“ – 6 часа
• хижа „Свобода“ – 8 часа
• водопад „Сливодолско падало“ – Бачково – 8 часа

Белинташ през пролетта

Още за феномена можете да видите ТУК.

GPS координати и карта

GPS координати: 41.847012, 24.966891

Белинташ Google maps