78 години от най-голямата бомбардировка на София по време на Втората световна война. Стотици жертви и разрушени сгради. За първите комбинирани дневно-нощни удари разказ на свидетел на ужаса на войната. Mрачната дата си спомня 84-годишната, все още действаща актриса, Мара Чапанова.

„София беше затрупана с бял, пухкав сняг. В града имаше радостно настроение от коледните празници. Беше пълно с хора, а по „Граф Игнатиев” чистиха улиците с дървени лопати. Радостни и щастливи тръгнахме към вкъщи. Tочно се бяхме прибрали, когато започна виенето на сирените. Чуваха се взривове и всичко се тресеше. Хиляди черни дяволи нахлуха отвсякъде! Ние се сурнахме по стълбите, защото трябваше да слезем в мазето! Не стигнахме дотам! От всички взривни вълни хората се лашкаха като парцалени кукли. Братчето ми беше само на 5 месеца и майка ми го стискаше и се блъскахме един в друг. Аз прегръщах коленете си и си казвах „Няма нищо страшно да умреш”, разказва Чапанова.

Преди и след

БАН

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

ДЪРЖАВНАТА ПЕЧАТНИЦА

ДВОРЕЦЪТ ВРАНА

„Решихме да избягаме, защото повече не можеше да се остане вкъщи. Излязохме на улицата и видях нещо страшно. Живеехме на ул. „6-ти септември”, съвсем близо до министерството на вътрешните работи. Половината къщи ги нямаше, покривите бяха отсечени. Хората бяха обезумели, влачеха различни неща. Всички обикаляха като хлебарки, бяха полудели”, допълва Мара Чапанова.

„Тръгнахме с една огромна чанта, пълна с документи и парите, които имахме в наличност. Вървяхме, докато не настъпи нощта, до Княжево, през огромния сняг. Наоколо имаше онемели хора, никой не говореше заради изживения ужас. Натъпкаха ни във вагони и ни качваха през прозорците. Не можех да опиша как красивите места на нашата столица, вече ги нямаше.  Този спомен остана като една постоянна рана и едно напомняне за това, че човек трябва да пази красивото и доброто с всички сили. Цял живот се стараех да не забравя този ден и да го напомням на всички наоколо. Дано никога не се случи отново!”