Уругвай – Колония дел Сакраменто – калдъръмени улици, изобилие от архитектура от колониалната епоха и интересната история за надмощие между португалците и испанците. Елате с мен!
Само на час от аржентинската столица Буенос Айрес с ферибот по река Рио де ла Плата и на два часа с кола от столицата на Уругвай – Монтевидео. Тиха и приветлива дестинация, където времето сякаш е спряло. Атрактивен съюз между испанска, португалска и постколониална архитектура. Ако искате да избягате от невъобразимия шум на Буенос и Монтевидео – това е мястото!
Видео за Колония дел Сакраменто, Уругвай можете да гледате в линка:
Колония дел Сакраменто чаровното градче, което приема хиляди посетители през годината, е едно от най-старите селища в Уругвай. Примамени от неговата слава туристите, които разглеждат аржентинската столица Буенос Айрес, отскачат за еднодневна екскурзия. А кой пътешественик ще откаже да добави още един печат в колекцията си от посетени страни.
До Уругвай с ферибот от Буенос Айрес
От Буенос Айрес можем да стигнем много бързо до градчето Колония в Уругвай на борда на ферибот. Пътят е 1 час и минава през така наречената Сребърна река“ – така я нарекли първите испански завоеватели, навярно заради сребърните дарове, които туземците им поднасяли.
Рио де ла Плата е общият естуар, с който реките Парана и Уругвай се вливат в Атлантическия океан. При вливането си в океана „сребърната река“ достига 220 километра ширина, с което е най-широкият естуар и най-големият залив в света. Ла Плата служи за граница между Аржентина и Уругвай.
Колония дел Сакраменто
Колония дел Сакраменто заема малък полуостров, стърчащ в реката. Красивите улици с редици от явори предлагат защита от летните горещини, а брегът е място за невероятни залези. Уругвайският обичай е да аплодирате залязващото слънце.
Очарованието на града е свързано с неговата особена история. Някога тези земи обитавали индианци. Важна крепост, издигната на източния бряг на Рио де ла Плата и първото селище, основано от европейците под ръководството на Дон Мануел Лобо – губернатор на Рио де Жанейро, е именно Колония дел Сакраменто. И с този акт започват споровете между короните на Испания и Португалия. Разположението му на северния бряг на Рио де ле Плата, където се срещат реките Уругвай и Парана, го превръща в стратегическо място за защита срещу испанците, които имали претенции върху региона.
Колония дел Сакраменто, Уругвай – борбата за надмощие между португалците и испанците
Юджиния екскурзовод: „Колония е основана от португалците в последните дни на януари 1680-та. На теория обаче това е сложна ситуация, тъй като земята е принадлежала на Испания. Затова в следващите 97 години испанците и португалците воюват за Колония“
Градът бил сцена на най-големия геополитически конфликт в района. През следващия век контролът над Колония се движили напред-назад между Португалия и Испания. Вихрушка от завоевания и договори. През 1822-а Бразилия окупира територията на днешен Уругвай. След продължилата близо 6 години Бразилска война, през 1828-а Уругвай извоюва своята независимост и се формира като държава. Всички тези събития превръщат историческия център в нещо като „тенджера под налягане“, в която колониалната архитектура се е променяла в зависимост от надмощието.
Архитектурният мармалад в Колония дел Сакраменто
Местните наричат Стария град „архитектурен мармалад“ заради смесицата от испанската и португалската архитектура, но именно тя привлича хиляди туристи от целия свят. Заради запазеното градско оформление, историческият квартал на Колония е определен за обект на Световното наследство на ЮНЕСКО през 90-те години на миналия век. Сливането на култури, историческо значение и атрактивно местоположение прави града една от най-добрите туристически дестинации в Уругвай.
И до днес влиянието на Испания и Португалия е очевидно, особено в стила на архитектурата и плановете на улиците. В историческия квартал на Колония се вижда неправилната улична мрежа, разработена от португалците, докато по-новите испански райони имат мрежова система от широки улици и големи площади. Автентичността на града е съхранена, въпреки разрушенията, агресията и трансформациите, които историческият квартал е претърпял през вековете. Каменни къщи с двускатен покрив и тухлени къщи с плоски покриви. Тесни улици с наклон, покрити с клиновидни камъни. Посещението с екскурзовод в историческата част на Колония дел Сакраменто позволява да се потопим в историята и оценим богатото културно наследство на града.
Каменната къща е типичен пример за португалска къща. Португалците строят къщите си от кирпич или камък. Не защото не са знаели как се правят тухли, а защото не са могли да ги правят тук заради дърветата и храстите, тъй като с тях просто не са постигали добра температура за изпичането им. Затова са използвали алтернативни материали като камъни и глина. Сетне въвеждат строенето със специален видове дървета, но отглеждането им отнело дълго време и когато дърветата вече били достатъчно големи, испанците вече владеели града. Затова и испанските къщи са по-високи, къщи с плосък покрив, с тераси на покрива.
Колония дел Сакраменто – „улицата на въздишките“
Входът на историческия квартал е градската порта, дървеният подвижен мост и отбранителната стена. Ако се изкачим на стената на бастиона Сан Мигел се разкрива хубава гледка към брега. А само на една пресечка от градската стена се намира енигматичната „Улица на въздишките“.
Великолепна колекция от къщи от първия колониален период с романтични улични лампи, стърчащи от тях. Ярко боядисани фасади на къщи от кал и глина подредени около калдъръма, пресечен от дренаж за вода.
Няколко са легендите за името на улицата. Според първата въздишките са били последните вдишвания на престъпниците, които обесвали в края на улицата. Втората хипотеза е, че въздишките били на изкушените по проститутките моряци. А за любителите на драмата и интригите е последната теория. Преди да убият жена, хваната в изневяра, тя изписала името на любовника си с въздишки.
Ретро автомобилите в градчето
Центърът е пълен с ретро автомобили, като на моменти сякаш се намираш в столицата на Куба – Хавана. Страхотни реликви, които придават още по-голям чар на градчето. И с които разбира се трябва да се снимаш за спомен, както направих и аз.
Фарът в Колония дел Сакраменто
Следващата спирка, от нашето разглеждане на забележителностите, е кръглата кула от бяла зидария с купол с бели и червени радиални ивици. Фарът е издигнат до най-старите руини в страната, тези на манастира Сан Франциско.
118 стъпала ни отвеждат до върха, където се разкрива съблазняваща гледка към целия град и реката. Въпреки че цветът на водата е кафяв, тя не е замърсена. Цветът се дължи на утайките от почвата, която разкъсва по пътя си.
Преди фарът да бъде построен бурните води и безлунните нощи ставали причината за стотици корабокрушения. С въвеждането на данък за всеки кораб, който пристигал на пристанището, събрали пари за издигането му. Височината му е 26 метра и има светлинен обхват от близо 8 морски мили. Повече от век и половина, след като е построен, фарът все още работи.
Интересни факти за Уругвай
Време е да се сбогуваме с Колония дек Сакраменто и Уругвай. За финал няколко любопитни факта за „Американската Швейцария“, както често наричат страната. Уругвай може да се похвали с най-дългия национален химн на света, който е дълъг почти 6 минути. Уругвай се нарежда сред едни от най-демократичните и с най-ниски нива на корупция. Уругвай е първата страна в света, която дава безплатни лаптопи и достъп до безжичен интернет на своите ученици. На първо място по свобода на печата и липсва на тероризъм в Латинска Америка. През 2015г. Уругвай произвежда 95% от енергията си от възобновяеми източници. Държавата става една от първите, установили правото на развод със закон, както и правото на жените да гласуват.
