Велоприключение в Дивия Запад: 40 км живописни маршрути, музеят на киселото мляко, бусинската керамика и вкусна трънска кухня. Елате с мен на две колела! България събира в себе си невероятно разнообразие – високи планини, долини, вековни гори и просторни поля. Красотата ѝ е толкова многолика, че често се чудим откъде да започнем, когато искаме да я опознаем.
Велоприключение в Дивия Запад
Един от най-добрите начини да почувстваш тази земя истински е да тръгнеш бавно и близо до нея – на две колела. Велосипедът не просто те пренася от точка А до точка Б, а те кара да усетиш ритъма на пътя, аромата на тревите, свежия полъх на вятъра и пулса на местата, през които преминаваш.
Точно с тази идея – да покажат богатството на своя край по един по-бавен, по-екологичен и близък до природата начин, хората от Трънското туристическо дружество организираха първата по рода си асфалтова обиколка за велосипеден туризъм в района – Велоприключение в Дивия Запад.
ВИДЕО за Велоприключение в Дивия Запад:
Обиколката нарекоха Велоприключение в Дивия Запад- име, което носи духа на предизвикателството.
И неслучайно Трънският край е една от най-слабо познатите, но и най-живописни части на България, където времето сякаш е спряло, а природата пази своята чистота и неподправен чар.
Велоприключение в Дивия Запад – първото колоездачно събитие за асфалтов туризъм в Трънския край!
Събитието бе замислено не просто като спортна инициатива, а като пътешествие-среща с местната култура, с хората и техните занаяти, с кухнята и традициите. Кръговият маршрут от близо 40 км премина през сърцето на Краище. Район, който впечатлява със сурова красота.
За участниците това бе начин да видят с очите си и да почувстват с цялото си същество духа на Трънския край – далеч от автомобилния шум и градската суматоха.
Трънското туристическо дружество беше подготвило повече от просто колоездачна обиколка. Маршрутът включваше посещения на храмове, музеи и занаячийски работилници, а стартовият пакет съдържаше и билети за тези забележителности, така всеки можеше да се потопи в местната история и култура.
Пълен уикенд със спорт, култура, природа и вкус, обединени в едно екологично преживяване, което оставя следа не само в спомените, но и в отношението към начина, по който опознаваме света около нас.
Как започна Велоприключение в Дивия Запад
Септемврийското утро над Трънския край бе прохладно и свежо. Там, на старта, вече се бяха събрали над 100 велосипедисти – хора от различни места, обединени от едно: желанието да открият красотата на този район на две колела.
Атмосферата беше като на празник – усмивки, смях, и оживени разговори. Енергията във въздуха беше осезаема – всеки нетърпеливо очакваше момента да завърти педалите.
Велосипед и свобода: Открий България на две колела
Организаторите бяха превърнали старт-финалната зона в истински център на приключението със знамена, шатри и приветливи доброволци, които помагаха на участниците.
За безопасността на колоездачите се погрижиха служителите на полицията от град Трън, които пристигнаха рано сутринта, за да съпроводят колоната по пътищата.
Тяхното присъствие вдъхваше спокойствие, защото маршрутът преминаваше по асфалтови шосета, където движението на автомобили е неизбежно. Така всеки можеше да се концентрира върху самото изживяване – природата, новите места и приятната компания.
Стааааааарт
Когато прозвуча сигналът за начало, колоната от колоездачи се задвижи бавно и плавно, превръщайки се в пъстра река от велосипеди, която се плъзна по пътя.
Отстрани можеше да се види как местните жители излизат да поздравят участниците, да махнат с ръка или просто да се усмихнат. В селата по пътя им рядко се случваше такова оживление, а тази сутрин сякаш цялата общност бе част от събитието.
След първите километри колоната вече бе намерила своя ритъм. Eдни въртяха енергично напред, други караха по-бавно и разговаряха, но всички бяха обединени от една и съща панарома около тях.
Галерия от пейзажи
Пътят минаваше край вилни зони и малки села, където къщите – някои нови и модерни, други старинни и с каменни зидове, носеха особено очарование.
От дворовете често се чуваше лай на куче или глас на стопанин, който спираше работата си, за да помаха на колоездачите. Всичко това придаваше усещането, че не си просто на спортно събитие, а на пътуване през един жив край.
Въздухът беше кристално чист, пълен с аромата на борова смола и есенни треви. Всеки завой разкриваше нова гледка – ту гъсти гори, които хвърляха прохладна сянка, ту открити полета, които позволяваха погледът да се разлее чак до хоризонта.
Музеят на киселото мляко в село Студен извор
Велосипедистите постепенно се насочиха към село Студен извор. Там участниците имаха специална спирка – Музеят на киселото мляко, единствен по рода си в България.
Мнозина бяха чували за мястото, но за някои това беше първият досег с историята на прочутото българско мляко. Експозицията разказва за д-р Стамен Григоров, човекът, който първи открива и описва бактерията Lactobacillus bulgaricus, дала на света нашето кисело мляко.
Lactobacillus bulgaricus, който прослави България
На първия етаж се намира малка етнографска изложба, която представя типичен селски дом от средата на XIX в. Там са подредени предмети от бита, много от които свързани с производството и преработката на млякото – „бучката“ за биене на масло, различни съдове за носене и съхранение на мляко.
На втория етаж посетителят се запознава с целия процес на получаване на киселото мляко – от отглеждането на животните до рафтовете в магазина.
Стари съдове за съхранение, автентични инструменти, фотографии и документи показваха как млякото се е превърнало в символ на България и здравословен продукт, познат по цял свят.
Урок по история и култура, който придаде още по-голям смисъл на самата обиколка. За някои то се оказа и изненада – малко място, но с огромен принос, скрито сред зелените хълмове на Трънския край.
Цени на билетите и работно време на Музея на киселото мляко в село Студен извор
Към село Бусинци
Колоната от велосипедисти отново пое по пътя. Следващата цел беше село Бусинци – малко, но изключително значимо място, прочуто в цяла България и дори извън пределите ѝ със своята уникална керамика. Люлка на една от четирите големи български керамични школи – бусинската.
Пътят дотам преминаваше през красиви хълмисти пейзажи, а участниците бъзраха за среща с част от българската култура и наследство.
Някои вече знаеха за Бусинци, други бяха само чували името, но за всички беше вълнуващо да се докоснат лично до традициите, които ревностно съхраняват в селото.
Още с влизането в селото се усещаше духът на занаятите – атмосфера, в която времето сякаш е спряло, за да пази уменията на местните майстори грънчари.
Подкрепителен пункт
След дългия, но вдъхновяващ участък от маршрута, участниците бяха посрещнати с подкрепителен пункт – напитки за освежаване, леки закуски и плодове, които възстановяваха силите след карането.
Бусинска сръчкотилница – работилницата, която възроди единствената по рода си Бусинска керамика
Някога малкото село Бусинци било средище на едно от най-значимите изкуства в българската традиция – керамиката. Тук се е зародила и прочутата Бусинска школа, оставила ярка следа в културната ни история.
Стефка и нейните сръчни ръце
В Бусинската сръчкотилница велосипедистите посрещна Стефка, местна занаятчийка с неподправен ентусиазъм и усмивка, която веднага ги потопи в магията на Бусинската школа.
В реставрираната старинна къща днес отново звучи туптенето на грънчарското колело. Стефка и Александър са хората, които вдъхват нов живот на старото изкуство.
Сърцата им ги водят към една мисия – да запазят духа на школата и да го предадат на следващите поколения. Вижте!
ВИДЕО за Бусинската сръчкотилница:
Глинените легенди на Бусинската школа
Стефка разказа за уникалната традиция, която се предава от поколение на поколение – как бусинските майстори са създали стил и техника, които ги правят известни не само в България, но и в чужбина.
Тя обясни за видовете съдове: от традиционни гърнета и чинии до стомни и художествени произведения, като разказа историите, които стоят зад всеки предмет.
Магията на Бусинската глина
Стефка показа как се работи с глина. С внимателни движения и обяснения тя демонстрира процеса – от оформянето на основната форма, през внимателното изглаждане на стените, до финалното декориране и всичко това, докато не спираше да върти грънчарското колело с крак.
В този уютен двор, сред аромата на глина, участниците видяха как ръцете създават изкуство.
Музей на бусинската керамика
Музеят на бусинската керамика отвори вратите си за колоездачите и ги посрещна с експозиция от автентични съдове, чинии и глинени изделия, чиято изработка носи вековна традиция.
Всеки предмет имаше своя характер – някои бяха деликатни и изящни, други – груби и странни, но всички бяха пропити с духа на този край.
Сърцето на керамиката в Трънския край
Историята на бусинските майстори е впечатляваща – техните изделия са стигали далеч отвъд границите на България и са били ценени в целия свят. В музея се съхраняват над 200 автентични съдове на бусинската школа.
Характерни примери за бусински съдове са:
- рукатките, в които в старо време хората са носели храна на полето
- плоските за вино и ракия
- оканичетата, с които се хората са окали (викали, канели) кумове и гости на сватби
- стомни с по две мъжки фигури отстрани
- кипетата за приготвяне на кисело мляко
Старата грънчарска работилница
Несъмнено едно от най-любопитните неща в Бусинския музей е старата грънчарска работилница. Днес за нас изглежда изумителна огромната тухлена пещ, в която са се пекли глинените съдове.
Удивително е колко много труд, време и отдаденост е изисквала работата на майстора. Тази малка стара къща сякаш връща чувството за изконна връзка със земята и зарежда с вдъхновение.
Глината оживява: Тайнството на бусинския занаят
Всеки майстор е пазел тайната за произхода и приготовлението на глината за своите изделия и боите, с които са ги украсявали. Бусинските съдове все още излъчват тази автентична жизнерадост на народното творчество.
Прагматизъм и въображение, бит и култура, материал и душа, тези семпли и в същото време пъстри стомни, чинии и поници, носят жизнеутвърждаващия почерк на старите майстори.
За участниците тази среща със занаятите на прадедите ни беше още една възможност да се докоснат до съкровищата на Трънския край – не само природни, но и културни.
След кратка почивка и разглеждане на музея, групата отново се събра пред сградата. Велосипедите вече чакаха реда си – готови за следващите километри от обиколката към финала на приключението.
Към финала на велоприключение „В Дивия Запад“
След последните километри по живописните пътища на Трънския край участниците във велопохода отново се завърнаха на старт-финала в село Забел.
Организаторите от Трънското туристическо дружество бяха подготвили специален сертификат за всеки участник, като признание за постигнатото и за ентусиазма.
Сертификатът беше символ на преживяното, на споделените мигове и на откритията по пътя.
Под сянката на шатрите всички успяха да си отдъхнат и да разпуснат след дългия ден, а за доброто настроение се погрижиха диджей с музика, охлаждащи напитки и разбира се вкусните традиционни трънски гозби, приготвени от местните майсторки.
Финалът на „В Дивия Запад“ не беше просто край на една колоездачна обиколка, а празник на природата, културата и приятелството, момент, в който усилието на всички се превърна в удовлетворение и радост.
А онези от участниците, които останаха в района за целия уикенд, ги очакваше планинска разходка със сертифициран водач по един от най-красивите туристически маршрути в Трънския край, който включва няколко обекта с различна трудност:
- Кратък – до Забелски манастир „Свети Димитър“
- Среден – до хижа „Руй“ в Руй Планина
- Дълъг – до връх Руй
Велоприключение в Дивия Запад
105 души взеха участие в 40 километровата кръгова обиколка и обща денивелация от 529 м (най-ниска точка 704 м, най-висока точка 1098 м) в сърцето на Краище и се насладиха на красиви гледки и интересни местни забележителности. Колоездачите минаха през селата:
- Забел, Ярловци, Лешниковци, Стайчовци, Вукан, Студен извор и Бусинци, като накрая финишираха в Забел.
- По време на обиколката участниците посетиха и два музея и една работилница за глинени съдове.
- За тези, които решиха да останат да нощуват под звездното небе на Трънско, беше осигурена и къмпинг зона за палатки.
Не пропускайте да следите за следващите събития на интернет страницата на Трънското туристическо дружество, както и във фейсбук страницата им.
Велосипедно събитие „В Дивия Запад“ се организира от Трънското туристическо дружество с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
Фондация „Америка за България“ подкрепя развитието на туризма в Северозападна България и по поречието на река Дунав.
