fbpx

Пътека на здравето в Банкя

Идея за разходка около София. Но преди да се разходим нека върнем времето назад…

В подножието на Люлин планина се носи лек бриз, богат на отрицателни йони и фитонциди (летливи фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите). Слънчевите лъчи огряват селцето през по-голямата част от годината. Лековити минерални извори с бистра и немиризлива вода бликат наоколо. Невидим похлупак пази Банкя, която и до днес наричат „здравницата“ на България.

„Отварям прозореца. Отвън лъхва една влажна струя, пресен, чист въздух. Заедно с нея нахълтва в стаята ми шума на концерта, който образуват стотици птици в клоните. Не ме сдържа ни минута. Обличам се и излизам навън, под дъбите… Възкачвам се по рътлината през високата росна трева, между младите акации, поимайки в гърдите си дъх от косено сено, и се спирам на върха, отдето се гледа нашироко и надалеко. Там по-видело, но природата още е в сън, полумракът още се задържа в падините, в горите на Люлин планина, в сънливата още банкинска долина, дето се вие рекичката под върбалаци. Скалистото чело на Витоша се откроява сурово, горделиво, мълчаливо в пустините небесни.“ Така Патриархът на българската литература Иван Вазов вижда Банкя преди 120 години.

Царската баня в Банкя

1 милион златни лева и плановете на проф. Карл Хохедер от Мюнхен превръщат Голямата балнеолечебница в първата лечебна сграда у нас – шедьовър за времето си. Банята и нейните великолепни къпални посещавало и царското семейство. Така започнали да я наричат Царската баня.

Някога от София до минералните извори в Банкя се стигало с така наречения конски омнибус.

Пътническият дилижанс София – Банки, около 1907 година

Идея за разходка близо до София

Днес начините да стигнем до чистия въздух и минералните извори в Банкя са в пъти по-бързи от ретро возилата. Да избягаме от натоварената столица с често мръсен въздух, е въпрос на 15-20 минути.

„Пътеката на здравето“ се намира до Болница за продължително лечение и рехабилитация ВМА – Банкя (красива червена сграда с кула – ретро снимката). Ако сте с кола можете да я оставите около болницата. Има достатъчно места за паркиране.

Пътеката се намира на метри от входа към бившата резиденция на Тодор Живков. Табели по пътя показват няколко възможни маршрута, които можете да изминете. Като цяло пътеките не са с голямо натоварване. Наклонът е лек и е приятен за малки и големи.

По пътя през гората се стига до място с две разклонения. Едното с леко изкачване, а другото – равно. Тъй като исках да стигнем до малкия язовир в квартал Михалково спряхме възсрастен мъж, за да ни даде жокер. Упъти ни по равната пътека, която отвеждала до него.

Поляни с няколко вида гъби

Червена мухоморка

По пътя има цели поляни с няколко вида гъби, сред които и изключително красивата, но отровна гъба – червена мухоморка.

Недовършените вили на милиардерката Масако Оя

Японката Масако Оя – енигматична фигура от началото на демократичните промени. Снимка: Пламен Тодоров

Пътеката минава през вилите-призраци. Последните си години преди да бъде свален от власт, вождът на БКП – Тодор Живков прекарва в резиденцията в Банкя.

След това последният му дом попада в ръцете на приближената до властта милиардерка Масако Оя. Тя влиза във владение, като се настанява в спалнята на бившия Първи, която пребоядсива изцяло в розово, като страстен почитател на нежния цвят. Японката решава да превърне комплекса и прилежащите земи в първия и най-модерния голф клуб на Балканския полуостров, с бизнес и конгресен център, както и няколко дузини еднофамилни къщи.

Идеята била да привлече новобогаташите. Но… дотук с идеите. Така и не се стигнало до откриването на комплекса. Несполучливият резултат е видим и до днес в боровите гори над бившата резиденция на някогашния Първи…

След призрачните вили пътеката ни отвежда до полето с гледка към Витоша

Поглед към Телевизионната кула на Витоша

Пътеката минава покрай квартал Градоман. Оттук има приказни гледки към къщите и близката гора, окъпана в багрите на есента. В далечина гордо стърчи и Витоша.

Палитрата на есента

„Есен подранила, много си ни мила с гроздето в лозята, с делвите в мазата. Но не бързай много, не плаши ни строго – рано е за зима – толкоз време има!…“ Елисавета Багряна

Към язовир Михайлово

язовир Михайлово

Пътеката от едър чакъл, която започва от края на гората над резиденцията, води до малкия язовир до кв. Михайлово.

Релакс зона 🙂

Идеално място за запалените любители на риболова.

Около язовира има много дървени пейки, шезлонги, хамаци за почивка и отдих.

Заведението предлага скара, риба, аламинути, бира и други напитки.

Определено огромните тополи с тяхната есенна премяна, която се отразява във водата на язовира, създават наслада за очите.

Нюансите на есента преобразяват това място. Всяка капка дъжд, всеки повей на вятъра обаче, ще изтриват от чара на картината, която най-големият художник – природата, е нарисувала, за да й се радваме!

НА ВРЪЩАНЕ

Минахме по същия път. Отделихме малко време на резиденцията в разруха. Дали някога това място ще бъде реновирано… Превърнато в балнеолечебница? Спа център? Санаториум. В българската действителност… Едва ли…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: