Документалният филм „Тайните на Бухара“ разказва част от историята на Бухара. Един от градовете, разположен на Великия път на коприната в Узбекистан. Късометражният документален филм показва някои от древните занаяти на града и как няколко души се опитват да ги запазят и предадат на следващите поколения.
Документалният филм „Тайните на Бухара“ можете да гледате тук:
- в назъбеното колело на настройки в YouTube, можете да изберете най-високото качество 4K, както и субтитри на Английски или Български език.
Екип:
сценарист и режисьор: ЖИВКО КОНСТАНТИНОВ
асистент-режисьор: ХРИСТИЯН КАСЪРОВ
оператор: РАХМАТИЛА ШЕРАЛИЕВ
монтаж: МАНСУР ЖУРАЕВ
преводач: АЗИЗА АБДУРАЙМОВА
организатор на терен: ТОЛМАСЬОН МУЗРОБОВИЧ
транспорт, осветление, ефекти, музика: УЗБЕК КИНО
*Филмът е заснет и монтиран за 5 дни
Приказният град, част от Великия път на коприната, е на повече от 2500 години. Голяма част от архитектурата и културата на града е останала непокътната и до ден днешен.
Съкровищница от шедьоври на мюсюлманската архитектура – джамии, медресета (мюсюлмански богословски училища), къщи с плоски покриви от изсушени на слънцето тухли и красиви закрити базари.
Бухара и Великият път на коприната
В продължение на векове Бухара е бил основен търговски и занаятчийски център по прочутия път на коприната. Исках да усетя тази атмосфера, да заснема хората, които все още поддържат вековните традиции в занаятите, свързани с коприната, и да запечатам всичко това на лентата.
Машина на времето
Бухара е разположен в сърцето на Централна Азия. Градът е бил важен център на търговията между Индия, Китай и Европа в продължение на векове. Населението на Бухара е около 240 000 души. Има над 829 паметници на материалното и културното наследство. Повече от 100 от тях са забележителности, защитени от ЮНЕСКО.
През 2020 година Бухара е избрана за столица на културата на Ислямския свят. За града са характерни занаятите, свързани с изработването на килими, дрехи, шалове, покривки и други изделия от чиста коприна. Срещнах се с мъж, който продължава работата на своя баща да тъче фини копринени шалове на 100-годишен дървен стан. За да изтъче 3-4 метра копринен плат е нужен цял ден.
Пазителите на традициите в Бухара
Възхитен съм от занаятчиите, които съхраняват традициите на прадедите си. Имах възможността да проследя процеса на бродиране на дрехи, шапки и килими със златна нишка. Изключително сложен, труден и прецизен процес.
Златарската династия, която заснех притежава сертификат от ЮНЕСКО заради уникалността на процеса, който спазват от векове. Златната бродерия на Бухара има 2000-годишна история! Но това, което ме впечатли най-много, беше ръчното тъкане на килими от чиста коприна! Невероятно мека изработка с толкова красиви сцени, че направо погледът ти се изгубва в багрите. Буквално хипнотизиращо! Копринен килим от метър, метър и половина, отнема 10 месеца за изработването му. Представете си колко време трябва за по-голям килим…
От поколение на поколение се предава и бродирането с копринен конец. За 50 кв. см. бродерия е нужен цял месец труд.
Езиковата бариера беше най-трудната част от снимките. Екипът ми беше изцяло от узбеки, които не говореха грам английски език. Най-големият ми помощник, без когото нямаше да се справя, беше Азиза. Момиче, което отскоро следва Английска филология в университета в Ташкент. През целия процес беше неотлъчно с мен, за да превежда всяка дума.
Най-забавен беше моментът с монтажа на филма, тъй като го направихме с местен монтажист. Наложи ми се да науча няколко технически думи на узбек, за да улесним процеса. Мисля, че резултатът е повече от впечатляващ. Документалният филм доказа, че дори хора, които не се разбират езиково, могат да се справят и то подобаващо.
Незабравим остава моментът, когато лично френският кинорежисьор Люк Бесон ме поздрави за работата ми по документалния филм „Тайните на Бухара“.
01.05.2022 г.
