Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от древния град Марцианопол (Marcianopolis). През 1976 година при разкопки е разкрита голяма римска сграда с великолепни мозайки. Именно върху част от основите на сградата е построен музеят. В него можем да видим уникални многоцветни подови мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, открити в България. Мозайките са изработени в класическите техники „opus tesselatum“ и „opus vermiculatum“ от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Мозайките представят персонажи и сцени от гръцката и римската митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

Мозайката „Горгона медуза“

Емблематичната мозайка върху пода на дневната стая – трапезария, представя щита на богинята Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Горгона Медуза. Тя защитавала стопаните от злото и вкаменявала недоброжелателите със страховитата си външност и смразяващ поглед.

Горгона Медуза в Гръцката Митология

В Древногръцката митология Горгоните ( от гръцки език „ужасните“) била чудовищните и най-страшните рожби на морските божества Форкис и Кето, внучки на земята Гея и морето Понт. Горгоните били три сестри – Стено, Евриала и Медуза. По-големите сестри били безсмъртни, а единствено Медуза – смъртна. Тя била първа хубавица с красиви коси, които Минерва превърнала в змии, когато Медуза била насилена в нейния храм от
Нептун. Нейното лице вкаменявало всеки, който я погледнел.

Горгоните се отличавали с ужасния си вид – женски същества с криле, покрити със стоманени люспи, със змии вместо коси, с вълчи зъби, с поглед и допир, превръщащ всичко живо в камък. Героят Персей (златороден син на Зевс и Даная – дъщеря на аргоския цар Акризий), обезглавил спящата Горгона Медуза, като пристъпил към нея гърбом и гледал отражението й в медния си щит, подарен му от Атина Палада.

Така успял да отсече главата й с кривия си меч (подарен му от Хефест). Персей успял да избяга от преследващите го Горгони с крилатите сандали (подарени му от Хермес или Меркурий). Персей подарил отрязаната глава на Горгона Медуза на богинята Атина Палада, която я прикрепила към своя щит и така плашила враговете си.

Мозайката „Сатир (Зевс) и Антиопа“

Подът на спалнята на сградата е покрит с мозайка, която илюстрира една от многобройните любовни авантюри на върховния страрогръцки бог Зевс. Една от малкото и най-красивите антични мозайки с този сюжет и единствената с (гръцки) надпис – ΣΑΤΥΡΟΣ / ΑΝΤΙΟΠΗ.

Според Омир нимфата Антиопа била красивата дъщеря на беотийския речен бог Азоп, а според по-разпространената версия на легендата – дъщеря на тиванския цар Никтей. Влюбеният в нея Зевс (Юпитер), я прелъстил, като се преобразил на млад сатир (митични същества от свитата на Дионис, олицетворяващи
необузданата животинска похотливост).

След време, в планината Китерон, тя родила от него близнаците Амфион и Зет. Разгневен от случилото се, бащата на Антиопа я прогонил. Избягала в Сикион (Пелопонес – Южна Гърция) и станала жена на цар Епопей. Това предизвикало война между двамата царе, в която Никтей загинал. Лик, неговият брат и наследник на царската власт, победил и убил Епопей, разрушил Сикион, а Антиопа отвел и дал за робиня на съпругата си Дирка. Когато синовете на Антиопа пораснали (отгледани от един овчар), те отмъстили за своята майка,
като привързали Дирка за рогата на свиреп бик, който я разкъсал.

В света има само още три подобни открити мозайки с този сюжет! Две от тях са в Алжир и една в Испания. Рамката на мозайката е богато украсена с екзотични птици.

Мозайката „Отвличането на Ганимед“

Приемната зала е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Тя представя старогръцката легенда за отвличането на Ганимед. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.

В гръцката митология Ганимед е най-красивият между смъртните. Син е на троянския цар Трос (Лаомедонт) и нимфата Калироя. Пленен от красотата му, Зевс, преобразен като орел, го похитил и отнесъл на Олимп, където го направил виночерпец на боговете, като му дарил вечна младост. За Ганимед Зевс подарил на баща му великолепни коне (или златна лоза, изработена от бог Хефест).

Мозайката представя момента, в който Ганимед се брани от орела-Зевс (от който са запазени единствено крилете и част от главата). В рамката около фигурите са изобразени птици, лъв, лъвица, антилопа и елен.

Златното монетно съкровище от Марцианополис

Златното монетно съкровище е открито през 2019 година от археолога Христо Кузов, при проучването на късноантична сграда, опожарена по време на голямото хунско нашествие през 477 г. от н.е.

Съкровището се състои от 19 златни монети (солиди) отсечени от името на император Теодосий II (402-450 Г.) – владетел на Източната римска империя. Някои от изображенията на монетите представят значими политически събития в императорския двор с пожелания за дълго упрваление.

В музея се съхраняват и други златни съкровище, открити при археологическите разкопки. Можем да видим и други разноцветни мозайки и предмети от битието.

Делвите с монети

Посетителите хвърлят за късмет монети в делвите, вградени в пода на музея. През есента и зимата глинените съдове се пълнят с вода, заради подпочвените води.

Впечатление от музея

Бях посрещнат топло. Уредничката ми обясни основните неща и отговори на всички въпроси. За съжаление, като доста места в България, музеят не е в най-доброто си състояние – захабени витрини и стъкла, нелицеприятни решетки, липса на климатици, красиви пана и модерно осветление. Мирише на влага и мухъл. Липсата на средства е повече от видима. От създаването си музеят най-вероятно не е реновиран. Всичко е така, както от самото начало. Тъжно е, че подобни уникални за целия свят находки не са представени по възможно най-добрия начин! Подобен музей в Европа би изглеждал по много по-различен начин, с модерен дизайн, табели, интерактивни пана, видео и всички атрибути, които биха напарвили мястото атрактивно за посетителите от света и у нас!

Музеят е част от 100-те национални обекта на България

Музеят е част от стоте национални туристически обекта на България под №10. Музеят разполага с печат и марки за книжките с печати.

Как да стигнем

Музеят на мозайките се намира на около 30 км. западно от Варна. Разположен е в самия град Девня. Ако се вижите по АМ „Хемус“ в посока Варна, трябва да отбиете към Девня, а оттам да следвате кафявата табела за музея.

Работно време и цени на билетите

Музеят е отворен за посетители май – септември от 10 до 16 часа (без почивни дни)

октомври – април от 10 до 16 часа (почивен ден събота и неделя)

Цени на билетите: 

възрастни – 4 лева; деца – 2 лева; ученици и студенти ( по време на учебната година ) – 0.50 лева; групи над 10 души: възрастни – 3 лева, деца – 1 лев; беседа – 10 лева за единични посещения и 20 лева за групи.

Контакти: +359 519 34 440, +359 882 699 948 e-mail: devnya_museum@abv.bg