През 2021 година се навършват 40 години от създаването на най-големия монумент на Балканите и в Европа

Паметник „Създатели на Българската държава“ – най-големият исторически паметник у нас се намира на 6 км от град Шумен, на 450 метра надморска височина. Разположен е на хълма Илчов баир. Идеята за изграждането на паметника възниква през 1977 година при подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на България (681 г.).

Строежът започва през август 1979 година, а откриването на монумента е на 28 ноември 1981. Тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода от VІІ до Х век, когато шуменският край е център на държавата.

За поколенията

В основата на паметника е поставена капсула с послание към поколенията. Положена е от Пенчо Кубадински (народен представител, секретар на ЦК на БКП). Именно той не харесва как е изработена гранитната глава на хан Аспарух. Заради прищявката му старата глава е отрязана и сменена с нова за една нощ.

Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“- известен още като „1300 години България“

Грандиозният паметник в Шумен пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство, като представя хановете Аспарух – основателят, Тервел – първият български дипломат, получил титлата „кесар” от византийския император, Крум – законодателят, Омуртаг – строителят, княз Борис – покръстителят, цар Симеон Велики и книжовниците Климент, Наум и Ангеларий. 

Паметник „Създатели на Българската държава“ в числа

Паметникът „Създатели на българската държава” е дълъг 140 метра и висок 50 метра. За изграждането му са работили 1000 души на три смени. Изкопана 2300 куб. м. земна маса, използвано е 2400 тона арматурно желязо и 27 300 куб. м бетон. 22 месеца строеж. Огромните гранитни блокове се доставят от гара Мездра. Работи се ден и нощ, независимо от времето. В слънце, дъжд, студ, дълбоки снегове и силни ветрове.

Въздействието от тези забележителни фигури се подсилва от цветните пана на мозайките и фрагментите от надписи, които всеки българин знае, като този, който започва с думите: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда…”

А над всичко това, на 50 метра височина, се извисява фигурата на лъва – символ на българската мощ и жизненост. Мястото на този архитектурен комплекс е избрано прецизно в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато.

Хан Аспарух

Пръв е изобразен хан Аспарух (считан за основател на България) – той е представен със забит в земята меч и ръце, вдигнати в различни посоки, които показват къде ще бъде българската държава: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя“.

Зад него захожда величествена фигура на кон – най-почитаното животно от прабългарите. На опашката му са изписани части от летописа “Именника на българските владетели”.

Тервел, Крум и Омуртаг

След това следват скулптурите на Тервел, Крум, Омуртаг (български ханове, управлявали през VIII и IX в.), които се извисяват на 18 м височина, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Под тях е записана мъдростта на хан Омуртаг: „Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда и нека роденият по-късно, като види тези писмена, си спомни за този, който ги е направил… името му бе Ювиги хан Омуртаг.”

Хан Тервел през 705 година пречи на арабите да превземат Константинопол, като помага на византийския императорЮстиниан II да си върне престола. За тази заслуга получава титлата „кесар“ – втора след императорската и областта „Загоре“ в Северна Тракия.

Хан Крум е първият български стратег и законодател. Надписите около неговата фигура разказват как през 813 година достига до вратите на Константинопол и демонстрира силата си като извършва ритуално жертвоприношение пред очите на смутените византийци. С поглед към ръцете, показващ ограничение, Крум казва: „От тук дотук – извън тези рамки е непозволено и наказуемо“. Хан Омуртаг – известен като строител и философ. Той успява да осигури на българския народ 30-годишен мирен договор с Византия.

Княз Борис I

Следващата статуя е на Княз Борис I, който въвежда християнската вяра през 864 година. Фигурата му е приведена, устремена напред, като че ли се взира в далечината, за да открие правилния път за своя народ. Над него е образуван слънчев кръст, който символизира приемането на християнството, тъй като именно той покръства българите.

Златният век на Цар Симеон Велики

Златният век на България при управлението на Симеон Велики (893 г. – 927 г.) е представен с 11 фигури. Фигурата на владетеля е заобиколена от книжовници, боляри и воини. Срещу тази композиция са изобразени част от крепостните стени във Велики Преслав.

В залата „Златният век“ скулптурата на цар Симеон заема централно място, тъй като той превръща България в една от най-великите европейски държави по време на управлението си от 893 до 927 и успява да увеличи българската територия до триморета: Черно, Егейско и Адриатическо.

България е в небивал икономически културен и духовен разцвет и този период от историята ѝ е известен като „Златен век“ за българската държава. Високо вдигнатата лява ръка на Симеон е символ на държавната власт, а дясната му служи за опора и не случайно от тази страна се намират неговите книжовници.

Под него са поставени болярите, които са му помогнали да стигне до важни държавни решения. В залата „Златният век“ освен фигурата на Симеон са и тези Климент, Наум и Ангеларий.

Лъвът на върха на паметника – символ на българската мощ и жизненост

На върха на мемориала е поставен гранитен лъв, тежащ 1000 тона. Разположен е на 52 метра височина. Изпълнен е от 2000 елемента по-тъмен гранит. Използван е кран, а поставянето му е една от най-трудните задачи по изработката на паметника.

Зад опашката му има стилизирана пеперуда (лястовица). Тя е добавена по-късно. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Замисълът е, че както тя преминава през различни метаморфози, така и в развитието си България преживява възходи и падения през съществуването си. Според нови проучвания лястовичата опашка, символ, състоящ се от триъгълници, може да се съотнесе към Канатицата – мотив от българските народни носии.

Мозайките на паметника „Създатели на Българската държава“

Бетонните тела, на които е монтирана мозайката-триптих, са разположени под различен ъгъл, за да се покаже постъпателното развитие на държавата. Чрез три отделни шрифта е показано развитието на българската държава.

В първото пано е представена руническата писменост, „чертите и резките“, използвани от прабългарите, сред които се отличава знакът на Тангра. При второто пано е изобразена глаголицата, а накрая кирилицата.

„Всяко от телата, на които са монтирани мозайките, е под различен ъгъл – 45º, 60º и 90º. Композицията трябва да представя идеята за постъпателното развитие на държавата. Воините в първото пано, „Победителите“, с акламации приветстват хана, облечен в пурпурна ризница.“ – Албум 25 години паметник „Създатели на българската държава“, автор Светлана Стойкова.

Лицата на фигурите, изобразени във второто пано, имат нерадостно изражение. Така се демонстрира, че приемането на християнството не е минало без съпротива.

Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, както и книжовниците и строителите на Симеоновия „Златен век“.

„Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат.“ – Албум 25 години паметник „Създатели на българската държава“, автор Светлана Стойкова.

„След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт – златен, сребърен, червен и черен.“ – Албум 25 години паметник „Създатели на българската държава“, автор Светлана Стойкова.

Панорамна гледка от „Създатели на Българската държава“

От паметника се разкрива красива гледка към целия Шумен. В далечината се виждат и скалите, където е изсечен Мадарският конник!

Как да стигнем до паметника

От Шумен до паметника се стига по 1300 стъпала. По стъпалата има 13 площадки за почивка, а началото е при сградата на Драматичния театър „Васил Друмев” с четири грифона. До паметника може да се стигне и по панорамен път от Шумен.

Координати: 43.26227, 26.92237

Телефон за връзка +359 54 87 21 07

Работно време и цени на билетите на „Създатели на Българската държава“

Работно време: Април-Октомври: 08:30 ч. – 19:00 ч. Ноември-Март: 08:30 ч. – 17:00 ч. почивни дни: няма

Вход за учащи ( до 26 години ) и пенсионери – 3 лв.

Вход за възрастни – 6 лв.

Хора с увреждания – 1 лв.

Семеен билет за делнични дни ( 2 възрастни + 2 деца ) – 13 лв.

Беседа – 15 лв.

Беседа на английски, френски, руски, чешки език – 25 лв.

Безплатен вход за всички – всеки последен понеделник от месеца

Авторите

арх. Благой Атанасов, скулпторите: Крум Дамянов, Иван Славов, инж. Владимир Стамов. В процеса на работата към колектива са включени арх. Анета Каменова – Булант, като съавтор на подхода към паметника, арх. Георги Гечев за разработване на работния проект на паметника, художниците: Симеон Венов и Владислав Паскалев, инж. Преслав Хаджов и инж. Александър Василев.

От създаване досега паметникът е посрещнал общо близо 2 400 000 туристи, посочват от община Шумен.

18.11.2021 г.