Торес дел Пайне в Чили – там, където патагонският вятър среща пуми и кондори. Едно от най-прекрасните и известни места за природни обекти и приключения в световен мащаб. Несъмнено е туристическа атракция от световна класа! И не случайно паркът е описан, като едно от най-красивите кътчета на Земята! Пайне се намира в региона на Патагония, Чили, и предлага невероятни гледки, разнообразие на флора и фауна, и история, която ни връща в далечното минало.
Историята на Национален парк Торес дел Пайне се простира от хилядолетия. Според проучванията в областта е имало хора още преди 6500 години. Този район е дом на индианското племе Mapuche. Първите европейски изследователи пристигат в края на 19-ти век. Първият авантюрист, преминал през тези земи, е Бакеано Сантяго Замора, който става експерт по региона. След него земите изследва Игнасио Серано Монтанер. Години по-късно чилийското правителство изпраща в района Томас Роджърс, за да обходи и проучи региона.
Първата туристическа експедиция до „Торес дел Пайне“ е организирана през 1879 година от лейди Флорънс Дикси, която заедно с група приятели, са първите туристи, дошли от Европа, които съзерцават планинската верига. Гюнтер Плюшов е първият човек, прелетял над масива Пейн. Ландшафтът на Националния парк се дължи на земните движения, настъпили преди 12 милиона години, в резултат на което са се появили неговите невероятни върхове Ел Монте Пайне Гранде, Лос Куернос дел Пайне, Торес дел Пайне, Форталеза и Ескудо. В парка има безброй езера, лагуни и реки, които дължат своето формиране на топенето на ледниците.
ВИДЕО за Торес дел Пайне в Или, част I:
През 1978 година Торес дел Пайне е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. През 2013 за осмото чудо на света, а от National Geographic за петото най-красиво място на планетата! Торес дел Пайне е разположен в южната част на Чили, в Патагония, в региона Магаланес и Чилийска Антарктика. Националният парк се намира на 154 километра северозападно от Пуерто Наталес и на 399 километра от Пунта Аренас. 227 298 хектара красота! Основан под името Национален туристически парк „Lago Grey“ на 13 май 1959 година. По-късно е прекръстен на Национален парк Торес дел Пайне. За запазването на биологичното разнообразие се грижат пазачи, които живеят в огромния защитен терен.
ВИДЕО за Торес дел Пайне в Или, част II:
Легендата за „Сините кули“
В Националния парк на Чили „Торес дел Пайне“ гигантските кондори и пумите, преследват стадата на приличащите на лами – гуанако, а невероятните планински гледки остават в спомените ни завинаги. Там бушуват едни от най-силните ветрове на планетата. Планини, глетчери, фиорди и езера, които са описани от Чарлс Дарвин и Жул Верн, като магията на края на света! На местния индиански език мапуче „Торес дел Пайне“ означава „сините кули“.
Легендите разказват, че който ги види, ще бъде закрилян завинаги от местните индиански духове. Спиращите дъха гледки привличат милиони туристи всяка година. Те са жадни да видят чилийската Патагония – едно от последните почти неутъпкани места на планетата.
Трите гранитни кули в сърцето на парка са целта на всеки турист. Те са оформени под въздействието на ледниците, като най-високата от тях е около 2500 метра. За да ги зърнеш трябва да се справиш и с вятъра, който често достига над 100 метра в секунда.
В животинския рай на Торес дел Пайне
В парка се намират ледници, планински масиви, езера, степи и гъсти гори с кипарисови, букови дървета, много цветя, сред които и орхидеи. В Торес дел Пайне можете да срещнете пумата, котката на Жофроа, гуанакото, Южноамериканският кондор и десетки видове птици. Размахът на крилете на величествения кондор достига близо 4 метра. Той е един от над 100-те различни вида местни птици, от подобното на щраус нанду до диви фламинго, магелановият кълвач, лебеди и черногуши гъски. Разбира се, за да ги видите трябва и късмет, защото паркът е огромен, а те не се разхождат по туристическите пътеки. Кондорите обаче ще видите със сигурност! В Националния парк могат да бъдат забелязани и дивите стада гуанако. Популацията на светлокафявото до черно канелено гуанако, братовчед на ламата, намалява през последните десетилетия. Една от най-големите туристически атракции е пумата. Индианците вярват, че опашките на големите котки предизвикват вълните и бурите в езерата.
Климатът в Патагония е важен фактор, който не трябва да пренебрегваме! Максималната температура достига 20 градуса през лятото и пада под 0 през зимата. Поради студения вятър температурите обикновено са между 6-7 градуса. А на водата 4 – 5 градуса. Въпреки че можем да посетим парка през цялата година, туристическите гайдове препоръчват да го направим между октомври и април, когато можем да се насладим на деня с повече слънце и светлина (16 часа), както и по-малко дъжд. В ниския сезон много от услугите в парка са затворени. По-малкото туристи могат да бъдат плюс за тези, които търсят спокойствие и липса на тълпи!
Съвети за посещението на Националния парк
В Torres del Paine е възможно да преживеем и четирите сезона в един ден! Поради тази причина е много важно да носим подходящо облекло за всеки повод и да бъдем защитени срещу изключително силните пориви на вятъра, дъжда и дори снега. Ветробран; обувки, подходящи за планина; полар; шапка; слънчеви очила; шал; раница с вода и други полезни принадлежности; ръкавици; щеки за изкачването; защитен фактор за слънце; резервни тенески; водоустойчиво яке и панталон; чорапи – всичко, което е необходимо за сериозен преход високо в планината! Входовете и касите за парка са от Лагуна Амарга, Сармиенто и Серано. Освен билетите се попълва и специален формуляр! За него трябва да представите международните ви паспорти! Туристите нямат право да се отклоняват от пътеките в националния парк. За достъп до някои части е необходим сертифициран водач. Това трябва да бъде направено преди влизане в парка!
Един от най-добрите начини да се потопим в красотата на Торес дел Пайне е като проучим неговата обширна мрежа от туристически пътеки. Има опции за всички нива на умения, от леки разходки до предизвикателни многодневни преходи. Най-емблематичният маршрут обхваща приблизително 70 километра и отвежда туристите през някои от най-спиращите дъха пейзажи на парка, включително Грей Глетчер, езерото Пехое и, разбира се, самите извисяващи се върхове Торес дел Пайне. Друг по-дълъг преход е този, обхващащ около 110 километра. Подходящ е за тези, които се стремят към по-отдалечени райони и предлага уединение и девствени пейзажи. Най-търсени са дневните преходи, които са кратки и варират от лесни разходки до по-трудни изкачвания и преходи.
Ледникът Грей
Няма да е истинската Патагония, ако не духа зверски вятър! Ако сте в парка Торес дел Пайне задължително елате до Вю Пойнт Грей, където се намира ледниковото езеро и ледникът Грей. Ледникът е част от леденото поле на Южна Патагония и е приблизително 30 метра висок и 6 километра широк, разделен от нунатак – парче скала или планински връх, заобиколен от лед – резултат от години ледникова ерозия. В някои малки области ледникът има сиво оцветяване, причинено от ледникова ерозия и скални фрагменти, които се плъзгат под ледника, като полират структурата му и се сливат с него. Този ефект оставя особен сив тон на заобикалящата го вода, което води до името на водоема – Сивото езеро. Грей Лейк има дължина от 16 километра и половина, площ от 3250 хектара и максимална ширина от 4 километра. Много често във водите му плуват огромни парчета айсберги. В него можете да карате каяк или да се качите на моторна лодка, която да ви отведе на метри от самия ледник.
Ла Каскада дел Рио Пайне
Друго великолепно място е Ла Каскада дел рио Пайне. Грандиозен каскаден водопад, откъдето се разкрива удивителна гледка към поразителните гранитни игли, дали името на парка Торес дел Пайне. Бурните води на река Пайне се спускат през скалите, като образуват невероятните мощни водопади, чиито тътен се чува от километри.
Водата преминава през бързеите, притиснати в тесен скалист участък, където тонове кристално чиста ледена вода бурно се спуска и си проправя път към по-спокойни води на реката надолу по течението. Каскадата е мястото, където определено се разкрива толкова красива гледка, че няма турист, който да пропусне да си направи снимка за спомен, докато се възхищава на чудесата на Майката природа.
В никакъв случай не трябва да пропускате шанса да видите водопадите, защото често заради липса на време гидовете ги пропускат заради натоварената програма. Величието на природата оставя всеки без дъх. Воал от водна пара, който се издига на фона на впечатляващата гледка към планината. Стоиш безмълвно и запечатваш кадър по кадър вълшебните мигове на красота, които съдбата ти поднася.
Пещерата Милодон в Торес дел Пайне
Докато сте в Торес дел Пайне, трябва да посетите и Куевас дел Милодон или Пещерата Милодон, която се намира на 24 километра от Пуерто Наталес. Разположена е по протежението на склоновете на планината Серо Бетинес. Състои се от няколко пещери и скално образувание, наречено Сила дел Диабло (Дяволският стол). Археологически обект, обявен за исторически паметник на природата. Това е голяма пещера с повече от 200 метра дълбочина, 80 метра широка и 30 висока, където преди повече от 10 000 години са живеели изчезнали животни, като милодона и съблезъбия тигър.
Името на пещерата идва от древно тревопасно животно от семейството на земните ленивци – милодон. То е живяло в Южна Америка, като е изчезнало преди 11 хиляди години. Именно неговият скелет е намерен в пещерата. Огромната пещера е сформирана преди около 80 милиона години, дълбока е 200 метра, а е широка 80! Обявена за исторически паметник през 1968 година и национален паметник през 1993-та Милодонската пещера съхранява историите и преживяванията на първите човешки групи на континента. Входът на пещерата е високо точно 30 метра, а някога в нея са живеели праисторическите хора.
Историята на Милодон
Мъже и жени, дошли тук, търсейки убежище от непредсказуемото време и дебнещите диви животни. Тук са открити следи от най-старите човешки селища в Патагония. Хората са живели в пещерите до преди 10 хиляди години. Открити са сечива, счупена от огън скала, каменни инструменти и човешки останки.
Праисторическият миладон
През 1896 година германският изследовател Херман Еберхард открива добре запазен скелет, козина, кожа и нокти на праисторическия миладон, който някога е живял в тези райони. Тези древни тревопасни животни с червеникаво-кафява козина са били два пъти по-високи от средно висок човек, с тела, подобни на мечки, дълги опашки за баланс. Те им позволявали да стоят на краката си, за да ядат листа от дървета. В пещерата са открити и останките на кон-джудже, праисторическа лама и съблезъба котка.
Образуването на пещерата Милодон
Образуването на пещерата започва преди около 18 000 години с напредването и отдръпването на ледниците, които ерозират склоновете на планината, оставяйки първите следи от пещерата. Преди 14 500 години ледът се оттегля към Тихия океан, образувайки ледено езеро, което заобикаля хълма Бенитес, превръщайки го в остров. Вълните на езерото ерозират по-меките слоеве на хълма, състоящи се от шисти и пясъчник. Това оставя стените и тавана на пещерата, съставени от скални конгломерати, които са по-устойчиви на ерозията. Въз основа на останки от животни, открити в района, е известно, че в продължение на около 13 500 години езерото е било на ниско ниво, свързвайки пещерата с континента. От покрива на пещерата се разкрива невероятна гледка към фиорда Eberhard и неговите канали, както и към околните планини и ледници.
Дървена пътека отвежда посетителите директно до входа на внушителната и величествена пещера. Огромният вход позволява на светлината да достига навсякъде, като огрява причудливите форми. До него е поставена дървена фигура на праисторическия милодон с отворени челюсти и нокти, добре подготвени за атака. Известният скелет, открит там през 1865 се намира в Лондон, където Британският музей го съхранява заедно с още други артефакти, откраднати от Патагония по време на колониалната ера.
Паркът Торес дел Пайне в Чили е истински природен рай. Съчетавайки изумрудено сини езера, огромни ледници, мощни планини и богато биоразнообразие, националният парк определено е невероятно красиво място.
Той предоставя неповторими възможности за пътешествия, снимане и приключения в дивата природа. Независимо дали сте обаяни от величието на ледника Грей, мистериозната красота на Салто Гранде, или изумителните гледки към Торес дел Пайне, това чудо на природата заслужава да се посети.
Още красиви места от Чили можете да видите тук:
Пунта Аренас – Видео
Чили – Видео
