Нос Хорн (Cabo de Hornos) е най-южната точка на Южна Америка, разположен на Огнена земя. Открит е през 1616 година от нидерландските мореплаватели Якоб Лемер и Вилем Схаутен. Носът е кръстен на родния град на Шутен – Хоорн. Наричат носа „Морския Еверест“ – една от най-труднодостъпните точки на планетата! Един от най-известните романи, в който се описва нос Хорн, е „Магелания или оживелите от Джонатан“ на Жул Верн.

Да видиш нос Хорн отблизо

Истински късмет. Така би определил всеки моряк това да видиш нос Хорн съвсем ясно. Обикновено носът е обвит в мъгла, ниски облаци, а бушуващите бури наоколо правят зърването му почти невъзможно.

Възможността да го видя с очите си и то на залез слънце, беше навръщане от Антарктика, на борда на кралската испанска армада – корабът „Есперидес“.

На палубата се струпаха всички испански моряци с фотоапарати и викове. Разбира се, не само защото най-сетне щяхме да навлезем в спокойните води на Канал Бийгъл, но и заради прекрасната гледка към едно от най-известните и труднодостъпни места на света – нос Хорн.

Предлагам ви да видите кратко видео, което направихме заедно с оператора Благой Момчилов през 2017 година.

Преминаването около нос Хорн е един от най-опасните морски пътища в света

През вековете много кораби потъват, а стотици моряци губят живота си, докато се опитват да заобиколят Хорн. До 1914 година на това място потъват стотици кораби. Именно заради това районът около него е наречен „моряшкото гробище“. Над 800 кораба са срещнали съдбата в тези води, 10 000 моряци са загинали. През 1914 година откриват Панамския канал, което прави излишно заобикалянето на Южна Америка.

Всеки, който премине край нос Хорн, се приема за герой. 

Ветровете тук са почти постоянни. А района наричат „ревящите четиридесет“, „яростните петдесет“ и „крещящите шейсет“. Силните ветрове на Южния океан пораждат големи вълни, които достигат голяма височина, понякога без никакви прекъсвания от сушата. Ако силното източно течение през протока Дрейк срещне противоположен източен вятър, това може да доведе до допълнително натрупване на вълните. Районът на запад от Хорн е особено известен с вълните, които могат да достигнат височина до 30 метра (98 фута).

Франсиско Колоане – „Нос Хорн“:

„Край западния бряг на Огнена земя са пръснати безброй острови, между тях се извиват като змии тайнствени протоци, които изчезват някъде към Дяволския гроб, съвсем на края на света. Моряци от различни страни твърдят, че при нос Хорн, на една миля от тази мрачна скала, от този несменяем секундант в безкрайния дуел между двата най-големи океана в света, е хвърлил котва самият дявол; в страшните бурни нощи дяволът със скърцане влачи по дъното тежка верига и тогава изглежда, като че ли вълни и черни сенки се издигат към небето и оттам рухват в бездната.

Тук идват само безстрашните ловци на тюлени и бобри — хора с най-различна националност, но всички до един отчаяни храбреци, които не се боят ни от бога, ни от дявола.Някои от тях се заселват на островите и остават тук завинаги. Други — безименна тълпа, подгонена от глада — чергаруват от изток на запад и от време на време се появяват в тези негостолюбиви краища, където вятърът и снегът постепенно ожесточават човешкото сърце, правят го твърдо като желязо и студено като лед.“

Първият българин, преминал с яхта през нос Хорн

На 12 май 1985 година Николай Джамбазов завършва околосветското си плаване с яхтата „Тангра”. Обиколката си около света мореплавателят Николай Джамбазов започва две години по-рано, на 1 септември 1983 година. Той тръгва от Созопол и прави първата българска самотна обиколка на света през нос Хорн със собственоръчно изработената си яхта „Тангра”. Две години по-късно завършва успешно мечтаното пътешествие в пристанище Лас Палмас, Канарските острови. Когато акостира в Бургас, при завръщането си в България, е посрещнат като национален герой. Николай Джамбазов изминава разстоянието от близо 60 000 км. или 1,5 пъти дължината на екватора. (информация: Военноморски музей, Варна)

Протокът Дрейк

Той е най-широкият проток на Земята. Разделя Южна Америка от Южните Шетландски острови в Антарктика. Протокът Дрейк свързва Атлантическия с Тихия океан, като се простира в Южния океан. Широк е близо 1000 км. Дълбочината му достига 5000 метра.

Протокът е открит през 1525 г. от испанския мореплавател Франсиско де Хосес. Той става първият европеец, преминал през него. Името си протокът получава през 16-и век от мореплавателя Франсис Дрейк, по време на неговото околосветско плаване. Смятан е за едно от най-коварните, свирепите и опасни места за корабите. Дрейк е портата към ледения континент Антарктида. През него преминават всички кораби и круизи от Ушуая (Аржентина) и Пунта Аренас (Чили), които искат да стигнат до замръзналите земи на Антарктика.

Изключително силните течения, бурните ветрове и огромните вълни, често превръщат преминаването му в истински ад. И като говорим за ад, нека ви покажа видео и за какви вълни става дума. И тук говорим за сравнително малки вълни.

Огромните вълни в Дрейк – видео:

Преживяхме жестока буря през нощта. Едва след като стигнахме сушата, капитанът сподели, че положението е било толкова сериозно, че сме били на ръба да се преобърнем. Благодаря на него и целият екипаж, че ни спаси от зловещата буря.

Най-опасният и ревящ проток на планетата Дрейк си показа рогата! Връхлитаха ни 6-7-метрови вълни! Не случайно е най-големият страх на всеки моряк! Буквално се държахме, където заварим, за да не паднем от леглата. В такъв зъл океан виждаш как величествен кораб се превръща в перце, което си подават разярените вълни, а вятърът просто си го върти, накъдето си поиска… След такава главозамайваща пакост на природата, вече можем спокойно да отпием глътка кафе в порцелановите чаши, без да ги счупим… Снимките са на вече по-малко ядосаният океан.

Сертификат за преминаването на Дрейк

Свирепият проток Дрейк се смили над нас! Като пеленаче корабът ни се люшкаше в прегръдките на вълните… Тресенето караше пеленачето да проплаче, но отново заспиваше в сигурните ръце на капитана! Испанският кораб „Hesperides“ издава сертификат при успешното преминаване на Дрейк!

Без значение дали си бил на крака или повален от жестоката морска болест по тези ширини, важното е, че си оцелял 🙂 И да, понякога „протокът е гладък като язовир Искър“, обича да казва проф. Христо Пимпирев, но май по-често, е зловещ и опасен.

Срещу морска болест

Тези испански капки, които се разтварят в малко вода, буквално ни спасиха живота! Испанските лекари ги дават срещу морска болест. Друго изпитано средство, което ви препоръчвам са свещичките. Дименхидринатът при мен не помогна грам. Тези капки вдигнаха на крака всички, които се бяха изпонатръшкали в каютите на кораба.