Когато става столица, София има едва 11 694 жители и 2 училища
През 1879-а Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. Архивите сочат, че по това време тя има 11 694 жители, 2 училища, 10 хана, 120 дюкяна и 3306 къщи. Градове като Варна, Русе и Шумен са с пъти повече население. Как София се превръща в европейски град и кой е архитектът, построил голяма част от емблематичните сгради в столицата? Отговорите гледайте във видеото:
Планът за София
Една от първите заповеди на губернатора Пьотр Алабин е да възложи изработването на план на София. Два месеца по-късно Градский съвет съобщава на чешкия архитект Адолф Колар, че го определя за градский архитектор. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „Да разруши старите къщи, да прокара новите улици, нещо изключително изтощително, трудно, непосилно“. И неслучайно получава пет пъти по-висока заплата от кмета. Светкавично превръща София в европейски град. Описват го като енергичен човек, който храбро се справя с непочтените предприемачи и дори бастунът му често играе по техните гърбове. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „В България той е по-известен като Антонин или Антон даже. Човек с много голям принос в изграждането на модерна София“.
Кроежът на София
„Кроежът на града се прави по наредбите на господин инженерина Колар. Калните и криви улици наскоро ще бъдат чисти и прави булеварди, най-малко 18 метра.”, съобщава вестник „Куриер де Ориент”. Освен първият градоустройствен план, сред неговите забележителни обекти е паметникът на Васил Левски. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „Там е била една много дълга епопея, продължителна. 17 години са го строили“. Негово дело е и забележителната сграда на Военната академия „Георги Раковски”. Построил е и тогавашното Министерство на войната, както и „перлата на столицата ни” – Военният клуб. Строежът на клуба е започнал през 1895 година, на земя, купена за 180 хил. златни лева. Сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година в стил неоренесанс. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „И досега се радва на популярност, той е част от културния живот на столицата“.
Сред произведенията на архитектурното изкуство на Колар е и скоро реновираната сграда до Царския дворец. Старият „Гранд хотел България” е първият луксозен хотел в София. В него отсядали прочути личности от цял свят. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „Със знаменитото си кафене, където са се събирали, като се почне от Иван Вазов, интелектуалци, писатели, художници. Джеймс Баучер, кореспондентът на „Таймс”, 30 години е живял в хотела и почива в хотела“. Хотелът функционира до откриването на новия хотел „България” в съседство през 1937-ма.
Разширяването на Царския дворец и построяването на ЖП гарата
Разширяването на Царския дворец също е дело на талантливия архитект. Под ръководството на архитект Виктор Румпелмайер е построена представителната част на двореца. Сградата е тържествено открита през 1882. Старата централна ЖП гара също дължим на Колар. По време на своето изграждане е била най-модерната и голяма на Балканите. Тогава два пъти седмично са преминавали и два от влаковете на „Ориент експрес”. Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: „На него княз Фердинанд I е чакал в царската чакалня на тази стара гара да му дойде влакчето, предполагам към княжевската гаричка, която сега е в разруха. И оттам с файтон да си стигне до любимата Врана, за да си наблюдава птиците“. Старата гара съществува до 1974-та, когато е разрушена. За няколко десетилетия столицата ни се превръща в Малката Виена и предизвиква възхищението на пътешествениците.
