Сваямбунат – един от символите на Непал, будистки храм на 2500 години, по-стар от самия град, основан 723 г. пр. Христа. В превод Сваямбунат означава „цвят на лотоса, възникнал от небитието“. Ступата е заобиколена от храмове.
Пред нея има огромен позлатен Ваджра – символ на бързото просветление и несъкрушимата сила. Наричат я още Великата мълния, известна още като Дордже. Украсена със знаците на животните от тибетския зодиак, Ваджра е неразрушима според вярващите.
Върхът на ступата е украсен с всевиждащите очи на Буда, а въпросителната като нос е всъщност непалското число едно – символ на единството.
Основата й е оформена като барабан, заобиколен от 12-те животни на тибетския календар и двата храма – кули Шихара от 17 век, а пред тях има площадка, откъдето се открива красива панорамна гледка към долината на Катманду. Историческата забележителност е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство от 1979 г. Елате с мен, за да разгледаме храма отблизо!
ВИДЕО ЗА СВАЯМБУНАТ:
Ступата Сваямбунат
Ступата Сваямбунат или само Сваямбу се извисява на един от хълмовете в долината на Катманду, Непал. Тя е с перфектни пропорции и се издига през варосания купол до златен шпил, откъдето четирите емблематични лица на Буда гледат във всички посоки на света.
Сваямбунат е най-древният и загадъчен от всички светилища в столицата на Непал. Неговият висок бял купол и блестящ златен шпил се виждат отдалече в цялата долина. Древен религиозен комплекс, посещаван от стотици хиляди поклонници всяка година.
Ступата, разположена на 3 километра западно от Катманду, стои като отличителен белег на вярата и хармонията в продължение на векове с индуистките храмове и божества, включени в това будистко място. Въпреки че мястото се смята за будистко, то е почитано както от будисти, така и от индуисти.
Това е един от редките религиозни обекти в света, където можете да станете свидетели на пълна хармония между 2 религии. Известно е, че много последователи на индуски монарх са отдавали почитта си на храма, включително Пратап Мала, могъщият крал на Катманду, който е отговорен за изграждането на източното стълбище през 17 век.
Храмът на маймуните
През 70-те години наричат свещеното място „Храмът на маймуните“ заради стотиците примати, които са превърнали ступата в свой дом. Сваямбу е една от най-свещените ступи в Непал. Твърди се, че славата на долината Катманду тръгва именно от този хълм.
Маймуните от Сваямбу се смятат за „свещени маймуни“. Причината е, че Манджушри, бодхисатва на мъдростта и знанието, пуснал дълга коса, когато се издигал на хълма Сваямбу. След това по косата му се появили въшки, които сетне се трансформирали в маймуни.
Където и да се около храма внимавайте и пазете вещите си. Маймуните са изключително хитри, ловки и опасни. Жена спаси шала си, защото даде сладоледа на маймуната.
Иначе можеше да остане и без двете. Реши ли някой от пакостниците да си присвои нещо трудно може да бъде спрян. Затова е желателно да не носите храна или да хапвате в тяхно присъствие!
Историята на свещения храм
Исторически записи, открити върху каменен надпис, дават доказателства, че ступата била важна будистка дестинация за поклонение през 5-ти век сл. н. е. Произходът й обаче датира много преди пристигането на будизма в долината.
Легендата разказва за чудотворен лотос, засаден от минал Буда, който разцъфнал от езерото, което някога е покривало долината на Катманду. Лотосът мистериозно излъчвал блестяща светлина и така се появило името Swayambhu, което означава „Самосъздаден или Самосъществуващ“.
Светци, мъдреци и божества пътували до езерото, за да почитат тази чудотворна светлина заради силата й да дава просветление. През това време Бодхисатва Манджушри медитирал на свещената планина Ву Тай Шан. Получил видение на ослепителната светлина на Сваямбу. Манджушри прелетял през планините на Китай и Тибет на своя син лъв, за да се поклони на лотоса.
Дълбоко впечатлен от силата на лъчистата светлина, Манджушри почувствал, че ако водата бъде източена от езерото Сваямбу ще стане по-лесно достъпна за човешките поклонници.
С голям меч прорязал пролом в планините около езерото. Оттичайки, водата напуснала долината на днешния Катманду. След това лотосът се трансформирал в хълм, а светлината се превърнала в ступа.
Ом мани падме хум
Основата на централната ступа е заобиколена от молитвени колела, щамповани със свещената мантра „Ом мани падме хум“. Тази мантра често може да се види гравирана върху скалите в Тибет и района на Хималаите, или изписвана върху хартия, а също и на молитвените колела, тъй като се смята, че по този начин благословията на мантрата се разпространява.
Вярва се, че при рецитирането на ом мани падме хум десет милиона пъти човек става съвършен Буда. Наоколо се веят стотици молитвени знамена с подобни мантри, за които се казва, че са отнесени до небето от Вятърния кон.
Обикаляне около барабаните по часовниковата стрелка
Поклонниците обикалят около ступата по часовниковата стрелка и завъртат металните барабани, като вярват, че така желанията им ще оттекнат във Вселената и ще се сбъднат!
Всяка сутрин преди разсъмване стотици будистки (ваджраяна) и индуистки поклонници се изкачват по 365-те стръмни каменни стъпала от източната страна, които водят нагоре по хълма, минавайки покрай позлатената ваджра ( на тибетски: Дордже) и два лъва, пазещи входа, и започват поредица от обиколки по часовниковата стрелка на ступата.
Символиката на Сваямбунат
Ступата се състои от купол в основата, на върха на който има кубична структура, изрисувана с очите на Буда, които гледат във всички четири посоки на света. Над всяка от четирите страни на куба има петоъгълни торани с релефи на Буда върху тях. Зад и над тораните има тринадесет нива. В основата на ступата има пет позлатени храма на Буда, всички със статуя на Буда в тях. Куполът в основата представлява целия свят. Когато човек се събуди, (представен от очите на мъдростта и състраданието), от оковите на света, човекът достига състоянието на просветление.
Тринадесетте стъпала на върха символизират, че съзнателните същества трябва да преминат през тринадесетте етапа на духовни осъзнавания, за да достигнат просветление или състояние на нирвана. Очите на всяка от четирите страни на главната ступа, представляват Мъдростта и Състраданието, известни като Очите на Буда. Над тях се намира третото око.
Счита се, че когато Буда проповядва, космическите лъчи излизат от третото око, което действа като послание към небесните същества, така че желаещите да могат да слязат на земята, за да слушат Буда. Между двете очи е изобразен непалския знак на номер едно. Той представлява единството на всички неща, съществуващи в света, както и единственият път към просветлението чрез ученията на Буда.
Храмът Харати
Разположен от северозападната страна на Ступата, храмът Харати е хиндуистки храм, посветен на Харати, богинята на едрата шарка и защитник на всички деца. Около него винаги има вярващи, които се молят на богинята. До храма се намира Дворът на Чаитиас.
Монетите по Златния Буда
Една от атракциите тук на храма, е хвърлянето на монети, като трябва да се уцели урната пред златната статуя на Буда, което ако го направиш ще ти донесе късмет! Аз ще пробвам! Стотици са тези, които хвърлят монетите, затова се налага няколко пъти през деня басейнът и урната да бъдат изпразвани от събралите се стотинки.
От това място се разкрива изключително красива гледка към хилядите цветни къщи на столицата Катманду.
ОЩЕ КРАСИВИ МЕСТА ОТ НЕПАЛ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ В ЛИНКОВЕТЕ:
Най-високият храм-пагода в Непал – Бактапур видео
Покхара – езерото Фева и Хималаите I и II част видео