Видин – дълъг уикенд: „Баба Вида“, пещерите Венеца и Магурата, II част

Видин – разположен на брега на река Дунав и заобиколен от планинските хребети, този малък град изпъква с богато историческо наследство, красива природа и много забележителности. Първите следи от човешка дейност в този район датират още от неолита. Една от най-големите забележителности във Видин е средновековната крепост „Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“, която е известна със своята уникална архитектура и впечатляващи гледки към река Дунав.

Мостът „Нова Европа“, познат повече като Дунав мост 2 е един от символите на Видин и един от най-дългите мостове в България. Мостът е пешеходен и позволява на посетителите да се насладят на красивата гледка към реката и околните пейзажи. Той свързва Видин с Румъния при Калафат. За още от най-интересните места и атракции, които Видин и района предлага ( пещерите Магурата и Венеца ), ще ви разкажа в следващите редове.

Забележителности във Видин

Средновековна крепост „Баба Вида“

Със своите внушителни каменни бастиони и кули, с многобройните си бойници и помещения с различно предназначение, крепостта е съхранила богатата история на Видин. „Баба Вида” е уникална средновековна крепост и паметник на културата от национално значение. Заради естествения декор „Баба Вида“ е предпочитано място за провеждане на фестивали, театрални представления, сватбени церемонии и заснемане на филмови продукции.

Легенда за името на крепостта

Според една легенда живял някога български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След като починал, го наследили трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза. Двете по-малки сестри, Кула и Гъмза, попаднали на лоши мъже, които пропилели бащиното им наследство. Вида останала сама цял живот. Изградила замък, в който доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от вражески нападения. В знак на благодарност, след смъртта ѝ хората от този край нарекли замъка „Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“.

Историята на „Бабини Видини кули“

Средновековната крепост „Баба Вида” пази спомени за славни времена, но и за тежки дни, оцеляла две хилядолетия като стожер на Дунава и опазила съкровени тайни за Видинското царство. Крепостта е единственото напълно запазено средновековно отбранително съоръжение в България, изградено върху стари римски основи от античния град Бонония. Българският градеж е от втората половина на Х век, който по стил и характер е различен от римския. Средновековният замък непрекъснато е разширяван и надстрояван през вековете.

Активният строителен период е от епохата на Видинското княжество, играло важна роля в политиката на Втората българска държава. Най-голямата промяна е направена от цар Иван Срацимир (1355-1396), чието име се свързва с построяването на най-високата кула.

След завладяването на Видинското царство от Османската империя в края на ХIV век, замъкът изпълнява само защитна функция. През XVII век и началото на XVIII век крепостта е пригодена за използването на огнестрелно оръжие, като едно от доказателствата за това е тунелът към стрелковата тераса.

В периода след Освобождението до края на Първата световна война (1914-1918) крепостта е предоставена на военните власти и достъпът до нея е ограничен. През 1927 година паметникът е обявен за „народна старина“, което е доказателство за голямото му историческо значение. Първите археологически проучвания са започнали през 1956-1962 година, които определят строителните етапи и променящите се функции през вековете на  отбранителното съоръжение.

Работно време и входни такси

Лятно работно време: 9.00 – 18.00 часа  събота/неделя: 9.00 – 18.00

Зимно работно време: 9.00- 17.00 часа събота/неделя: 10.00 – 17.00

Билети за посещение на крепостта: 7 лв. За ученици и пенсионери: 3 лв.

Беседа: 20 лв. Семеен билет (родители с деца от 7 до 18г.): 14 лв.

Индивидуален комбиниран двудневен билет за три музейни обекта: 12 лв

Телефон за връзка: 094 601 705

*Крепост „Баба Вида“ е обект номер 13 от книжките със стоте Национални туристически обекта на България.

Кръстата казарма

Музей „Кръстата казарма“ е двуетажна постройка с рядка за строителството геометрична форма на кръст – погледната от птичи поглед представлява равнораменен кръст. Построена е от видинския управител Осман Пазвантоглу през 1801 година, където се е намирала градината на Стария сарай. Била използвана за конак на еничарите. Има обособени четири почти самостоятелни вътрешни двора, а входовете са в ъглите на диагоналите. Централната част на сградата създава усещане за простор и тържественост.

След Освобождението сградата е използвана за съд и казарма на българската войска. Днес забележителната постройка е паметник на културата и в нея могат да се видят различни изложби, пресъздаващи бита на българите от Видинския край.

Работно време:

Лятно работно време: 8.30 – 12.00 ч. 13:00-17:30 ч.  събота и неделя: 9.30 – 17.00
 
Зимно работно време: 09.00 – 12.00 ч. 13:00 – 17:00 ч.  събота и неделя: 10.00 – 17.00
 
Билети за посещение на музея: възрастни – 5 лв; ученици и пенсионери – 3 лв.

Индивидуален комбиниран двудневен билет за три музейни обекта 12 лв. Беседа: 20 лв.

Tелефон: +359 946 01633

Крайдунавски парк във Видин

Крайдунавският парк в град Видин е един от най-приятните и обичани места за разходки и отдих на местните жители и туристите. Намира на брега на река Дунав и предлага прекрасни гледки към реката, съседната Румъния и Дунав мост 2.

Паркът предлага и детски площадки, които го правят подходящо място за семейни посещения. В парка се провеждат различни културни събития, концерти, фестивали и празници през цялата година, които привличат посетители от различни места.

Първият етап на изграждане е започнал през 1878-1899 година. Тогава се оформя централната част на главната алея, около Военния клуб, днес Художествена галерия. Създателите на градската градина са се ръководели от европейските образци, като френските и италианските паркове, но са вложили и собствен усет за красота и естетика.

Централният градски плаж на река Дунав до крепостта „Баба Вида“

Друго любимо място на видинчани е Централният градски плаж край река Дунав, в непосредствена близост до крепостта „Баба Вида“. Ивицата е покрита със ситен пясък. примесен с дребни камъчета. Дъното е полегато и става постепенно дълбоко. Мястото е подходящо за семейства с деца.

Синагогата

Сградата на втората по големина синагога в страната е построена през 1894 година. Във Видин е имало голяма еврейска общност, чиито представители са основните инициатори и дарители на еврейския молитвен дом, но към тях се присъединяват и много еврейски фамилии от цяла България. Видинската синагога е построена по подобие на тази в Будапеща. Сградата е издигната за една година, а нейната декорация е превъзхождала украсата на Софийската синагога.

Архитектурният план е от типа на трикорабна едноабсидна базилика с два притвора, галерии и четири кули. Вътрешният интериор е впечатлявал с колорит и употребата на древноеврейски символи. Олтарът е бил поставен в абсида върху подиум оцветен в синьо, червено и бронз. Символът на слънцето е бил над олтара. За декорация на сградата са използвани розетки с шестоъгълни звезди, впечатляващи са били цветните стъкла и елегантните решетки на прозорците. Дейността на еврейския молитвен дом е преустановена през 1950 година поради масовото изселване на еврейските семейства от града. Видинската синагогата е обявена за паметник от национално значение през 1967 година.  

Дунав мост 2 Видин-Калафат

Мостът „Нова Европа“, също известен и като Дунав мост 2, е пътен и железопътен мост над река Дунав, който свързва град Видин с град Калафат в Румъния. Мостът е с дължина 1971 метра, като включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея. 

Такси за преминаване по Дунав мост 2:

• Пешеходци и велосипедисти минават без такса
• При излизане от България МПС за превоз на пътници с до 9 места за сядане, включително мястото на шофьора – 12 лева или 6 евро.
• При влизане в България МПС за превоз на пътници с до 9 места за сядане, включително мястото на шофьора – 6 евро или 27 Румънски Леи.

Други забележителности във Видин

Във Видин можете да разгледате и още забележителности, като: Катедралaта “Свети вмчк  Димитър Солунски”; Храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”; Мавзолей на Екзарх Антим I; Храм “Св. Пантелеймон”; Джамия и библиотека на Осман Пазвантоглу; Стамбол Капия; Исторически музей „Конака“; Художествена галерия „Никола Петров“; Драматичен театър „Вида“; Археологически музей – Епиграфски център; Турската поща; Храм “Св. Петка”.

След като разгледах Видин се отправям към още интересни места. Едни от любимите ми пещери у нас – Венеца и Магурата.

Пещера „Венеца“

След почти половинвековен мрак, светлината вече огрява причудливите форми на пещерата „Венеца“. Температурата е точно 10 градуса. А годината е 1970-ма. Група работници взривяват близката кариера. Отаваря се дупка, пропада земна маса и така откриват тази невероятно красива пещера. Близо до Белоградчик. Край село Орешец, изоставени къщи и чисто нов асфалтиран тесен път ни отвеждат до пещарата „Венеца“.

Стръмни стълби отвеждат търсещите приключения в сърцето на пещера Венеца

В омайното подземно царство на Венеца се слиза по стълби с предпазни каски. На моменти пространствата са толкова тесни, че се чудиш ще успееш ли да се промъкнеш. Но няма страшно. Не е толкова трудно. Смелите посетители ще видят причудливи форми и уникални кристали. Можем да зърнем и оприличеното на Дева Мария, скално образувание.

Куп неща, които няма да видите другаде. Ледени кристали. Сталактити. Сталагмити. Цветното осветление прави формите още по-приказни и вълшебни. Туристи от цялата страна вече прииждат, за да се насладят на скритата дълго от очите прелест. Един час потопени в коридорите на омайното подземното царство, излизаме. На моменти тук е доста тясно, но приключението със сигурност си заслужава! 

Цени и работно време на пещера Венеца

Всеки ден без почивен ден. От 09:00 до 17:00 часа ( на всеки кръгъл час 9:00, 10:00, 11:00, 12:00, 13:00, 14:00, 15:00 и 16:00 часа). Влиза се с екскурзовод. Последната група влиза в 16 часа. Билетът за възрастни е 8 лева, за пенсионери 5 лева, а за ученици и студенти – 4 лв.

За групи с удостоверяващ списък: възрастни – 6 лева; пенсионери – 4 лева, учащи – 3 лева.

До пещерата има голям асфалтиран безплатен паркинг за автомобилите. До самата пещера се стига по циментирана пътека. Има тоалетни, беседка и пейки за почивка.

Пещера Магурата

Скални рисунки от гуано на прилеп на над 7000 години! Срещали ли са се първобитните хора по нашите земи с извънземни цивилизации? И как са изпадали в транс с дяволската гъба, а след това са правили кръшен секс… Вижте във видеото:

Една от най-големите и единствена с праисторически рисунки пещери у нас! Пещера на 15 милиона години. Обявена през 60-те години за природна забележителност. Подземно царство на сталактити, сталагмити, синтрови джобчета, пещерно мляко. Тук се намира и най-големият сталактон у нас – висок  20 метра, с диаметър 4 метра.  Образувал се е за 2 милиона години. За сравнение – един сантиметър се образува между 100-150 години.

Царството на прилепите

Освен на тези красоти, Магурата е дом на осем вида прилепи, част от които – включени в световния червен списък на застрашените видове. Именно тези ръкокрили същества са част от виновниците за уникалните рисунки по стените. С гуано или простичко казано тор от прилепи, първобитните хора изобразявали причудливите близо 700 фигури и символи.

Уникалните скални рисунки с гуано от прилепи

Нашето подземно пътешествие ни отвежда до залата, наречена „Алеята на славата“. Там са изобразени рисунки на повече от 7 хилядолетия. Най-известната от  уникалните творби е ловната сцена – на нея са показани първобитни хора, преследващи странни птици и кошути.

В слънчевата зала с голяма точност е изрисуван годишен календар от късния енеолит. Календарният запис съдържа обозначения за 366 денонощия, което отговаря на една година по Григорианския календар.

В една от нишите се намират по-странни рисунки, поставящи въпроси за евентуалната среща на хора с извънземни.

Изобразявани са и още интересни неща. Като например дяволската гъба  – още наричана огнена манатарка. Първобитните хора са похапвали от нея, след което са изпадали в транс. Още тогава хората използвали психотропни вещества, а често след употребата им са изобразявани в еротични пози. Сцени, които няма да видите в нито една пещера в света! 

Работно време и входни такси

• ученици, студенти, пенсионери след представяне на документ – 10 лв.
• граждани /българи и чужденци/ – 12 лв.
• семеен билет /родители с деца до 18 години/ – 20 лв.

За групи от 10 и над 10 души при представен от ръководителя на групата, на касиера на касата на обекта, официален поименен списък с подпис и печат на институцията:

• ученици, студенти, пенсионери след доказване със съответен документ – 8 лв.
• граждани /българи и чужденци/ – 10 лв.

Ползване на аудиогид – 6 лв.

Първо влизане за деня – 10.00 часа. Последно влизане за деня – 16.00 часа.

Часове за влизане в пещера „Магурата“: 10:00; 12:00; 14:00 и 16:30 часа

Почивни и празнични дни: на всеки кръгъл час

*Преустановен е достъпът до „Галерията с рисунките“ в пещера „Магурата“ по препоръка на ЮНЕСКО.

Адрес: с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин

Тел.: (09329) 66 77

В района можете да си купите от вината на Винарска изба Магурата, както и от сливовата ракия.

Статията за „Видин – дълъг уикенд“ е част от проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от „Травентурия“ ООД.