Враца – дълъг уикенд: ферма за магарета, Леденика, с. Ботуня (Видео)

Враца – град разположен в сърцето на Северозападна България, където историята, природата и културата се преплитат, за да създадат уникален и незабравим спомен за всеки посетител. Разположен в подножието на Врачанския Балкан – планински масив, който предоставя невероятни възможности за обичащите природата. Враца е отправна точка към приказни пещери, водопади и впечатляващи скални образувания. Елате с мен, за да разгледаме заедно едни от най-интересните забележителности на града и района в едно вълнуващо пътуване!

Ферма за магарета в кв. Бистрец, Враца

Във врачанския квартал Бистрец се намира фермата за магарета на каменоделеца Ивайло Симеонов. Каменоделството е традиция за семейството му. Наследил занаята от баща си, а с обработката на камъни се занимават съпругата и двамата му синове. Освен основната им дейност от 9 години семейството отглежда 19 магарета.

ВИДЕО как се доят магарета:

Магарета с имена на български села

Повечето кръщава на селата, откъдето ги е взел. Мая, която дои, е първата магарица, която довел. Родила 3 магаренца. Магарешкото мляко е известно с богатия си състав и положителните ефекти върху здравето. То съдържа по-малко мазнини и калории от кравето мляко, но същевременно е богато на важни витамини и минерали.

Силата на магарешкото мляко

Магарешкото мляко съдържа повече калций, калий и магнезий, които са от съществено значение за здравето на костите и сърцето. То е отличен източник на протеини и витамини като C, A и B12. Магарешкото мляко има по-ниско съдържание на лактоза в сравнение с краве мляко, което го прави подходящо за хора с лактозна непоносимост, които не могат да усвоят лактозата. Цената му е 60 лева за литър, заради малкото количество, което едно магаре може да даде при доене.

Камерунска овца и холандска коза

Освен магаретата, Ивайло отглежда и „екзотичния“ вид камерунска овца и холандска коза. Животните са много симпатични и различни от тези, които сме свикнали да отглеждаме в страната ни. Сред сладурите има и черни и бели овни, които похапват наред с магаретата.

Стамбулският дуд – вековната черница, от която правят елексира „шадудия“

Черницата, която „пробива“ бетонните стени

Едно от интересните места в града, встрани от познатите забележителности, е вековното дърво „Стамбулски дуд“ на възраст над 120 години. Всъщност е много по-старо, но никой не смята колко точно е възрастта му. Впечатляващият столетник буквално изниква от стените/основите на кооперацията в центъра на града, близо до Младежкия дом на Враца. Прекрачих прага на портата и влязох в двора, за да направя няколко снимки. Малко след това подскочих и си плюх в пазвата, след като една от собственичките ан имота – Перса Костова, ме попита зад гърба ми какво търся в двора. Помислила, че съм поредният крадец, който кърши от дървото, за да вземе клонка, която да присади. Бързо обясних, че целта ми е да разкажа историята му и много бързо, след първоначалното стъписване, усмивките и на двама ни изгряха на лицата ни. Така с Перса се заговорихме за чудноватия столетник.

Вековните дървета говорят

Никой не може да каже с точност кой и кога е засадил черницата. Някога парцелът е бил турски, затова се предполага, че е заседен от някогашните стопани. На мястото на сегашната жилищна кооперация имало малка къща с двор. На нейното място собствениците решили да вдигнат малък блок. Строителите запазили дървото, а строежът бил извършен така, че да съхрани черницата за поколенията. Корените и част от ствола на столетното дърво останали вътре в сградата, а останалата част преминавала през дупка в стената, за да расте навън. Така вековното растение изглежда така, все едно е поникнало от бетонната стена на кооперацията, което продължава да учудва всеки минувач, който не знае историята му.

Преди години дудът заболява от гъбична инфекция, затова еколози обследват дървото и го намазват със сиво вещество, което заздравява кората. Всички опити да се ашладиса част от черницата на друго дърво, са неуспешни. А там, където все пак се е захванало, не ражда плодове.

Лечебната сила на Цариградския дуд – елексирът „шадудия“

Над 120-годишната Цариградска черница, позната като Стамбулски дуд се прихваща изключително трудно, а плодовете ѝ са едри, много сочни и полезни за здравето. Плодовете стават тъмно червени, даже почти черни, като зреят на етапи в зависимост от затоплянето на времето, обикновено в края на юни, началото на юли. Перса Костова – медицински работник, приготвя лекарство против афти, възпаления, гъбички и рани в устата, познато във Врачанско под името „шадудия“. Рецептата научила от покойната си свекърва, която била фармацевт и знаела за лековитите качества на Стамбулския дуд. Черницата е имуностимулант и е позната от векове с благотворните си свойства. Според някои сладкия сироп от черници лекува и възпаления на дихателните пътища.

Врачанските съкровища в обновената зала на Регионалния исторически музей във Враца

Във Враца се крие историческа съкровищница, която не се намира никъде другаде в света. Регионалният исторически музей в града презентира богатата тракийска история на региона чрез тракийските и други съкровища, и то по начин, който ви отвежда във времето, докато същевременно ви изненадва с най-новите иновации в музейните технологии.

Впечатлен съм от чисто новата зала на тракийските съкровища, която съчетава съвременен дизайн, умела подредба, вълнуваща светлина, музика, допир, интерактивност и модерно представяне на историята на тракийските култура. Отдавна не бях влизал в толкова добре направена зала в музей, което промени представата ми как може да изглежда всеки български музей в страната при наличие не само на пари, но и на огромно желание, старание и любов към това, което трябва да се направи. „Врачански съкровища“ събира над 300 разнообразни предмета от Античността, Средновековието и Възраждането, изработени от злато, сребро и бронз. Едно незабравимо преживяване, което докосва четири от петте сетива – зрение, слух, обоняние и допир. Можем да усетим аромата на лаврово дърво или да докоснем фината изработка на възрожденски пафти.

Светлината в залата е наистина магична – преминавайки през различни цветове и интензитети, тя създава атмосфера, която напълно те потапя в тракийската епоха. Посетителите имат възможността да се „разходят“ в различни аспекти на тракийската култура, благодарение на проекции и видеоинсталации, които оживяват стените и тавана на залата.

Звуковите ефекти допълват визуалното изживяване – музикалния фон ни връща някъде там – по древните тракийски земи. Можем да чуем как звънят благородните метали под ръцете на майсторите – златари. Или пък да чуем звуците от наливането на вино в древните съдове, от които са пили тракийските аристократи. Този звуков пейзаж създава уникално чувство за присъствие и ни пренася в древността. Някои предмети в изложбата могат да бъдат докосвани, предоставяйки усещане за текстурата и материала на древните артефакти. Този вид интеракция прави посещението в музея по-забавно и образователно за всички възрастови групи.

Залата с Рогозенското съкровище

В залата на Регионалния исторически музей във Враца се съхранява и съкровището от Рогозен, състоящо се от 165 съда с общо тегло 20 килограма, изработени от сребро и украсени чрез позлатяване. Съкровището е най-голямата сребърна находка в България!

Уникалните предмети са събирани от няколко поколения местни тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и представлява семеен сервиз на една династия. Чрез великолепието на съкровището владетелите демонстрират своето богатство и власт. Голяма част от съдовете са с местен произход – разнообразната и пищна украса носи чертите на самобитно изкуство. Изобразените митологични сцени свидетелстват за богатия душевен мир на траките.

Съкровището от зеленчуковата градина

Предметите са открити през лятото на 1985 година в зеленчукова градина в село Рогозен. Иван Димитров копаел изкоп за водопровод и само на 50 см под повърхността открива сребърните 65 съда. Известно време човекът държал скъпоценностите у дома и дори сърбал ракия от тях. Новината обаче се разнесла и той предал намереното на кмета на селото Борис Драмкин. На 3 януари 1986 година съкровището било закарано в Историческия музей във Враца. Три дни по-късно археолозите д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов продължили разкопките на нивата и намерили още 100 съда. Всички тях можем да видим в залата, а работното време на музе можете да откриете ТУК.

Стражът на Враца – Кулата на Мешчиите

Кулата на Мешчиите, известна още като Часовниковата кула, е сред най-емблематичните забележителности на Враца. Датира от XVI век и има жилищно-отбранителен характер. Принадлежала е на един от местните османски първенци. Постройката е четириетажна, има почти квадратен план с размери 9,95 на 10,20 м. и е с височина от 13,40 метра. Градена е от ломени камъни, споени със силен хоросанов разтвор. Дебелината на стените е 1,80 метра. Постройката е по-голямата от двете запазени средновековни кули в центъра на града, разположени близо до сградата на кметството.

Часовниковата кула на Враца

Кулата има приземен и още три етажа, разделени с гредоредни конструкции и използвани за живеене. До тях се стига по еднораменна дървена стълба. Третият етаж е пригоден за отбрана – има специални съоръжения в ъглите и в средата на стените. Три от тях излизат еркерно навън, поддържани от конзоли, между които има отвори, предназначени за изливане на горещи течности върху враговете. Третият етаж е покрит с купол изграден от дялани камъни, разположен върху четири сводести арки. Кулата има 12 мазгала (огнища). В края на 19 век сградата е трансформирана в часовникова кула. Реновирана е през 2006 година, като е монтиран циферблат. Враца е единственият град в България, който разполага с две средновековни кули, запазени в тяхната цялост!

Разгледайте Враца и прохода „Вратцата“ с атракционно влакче

Враца можем да разгледаме, като се повозим на атракционното влакче, чиято началната спирка е площад “Христо Ботев”, а последната е „Долна лифтена станция“ в началото на село Згориград. Маршрутът продължава обратно отново до площада в центъра на Враца. С него ще разгледате централната част на града и сърцето на планината – село Згориград, откъдето тръгват много от туристическите пътеки. Влакчето преминава и покрай скалния феномен „Вратцата“.

Маршрути, до които можем да стигнем с влакчето:

• Наследствена пътека, водеща до крепостта „Вратцата“
• Атрактивната туристическа пътека „Вратцата – пещера Леденика“ – маркирана, подходяща за семейни преходи с деца и места за отдих – извори, поляни за пикник и гледки към Враца.
• Врачанска екопътека „Боров камък“ – една от най-живописните и привлекателни екопътеки. Маршрутът започва в другия край на селото, на около 3 км от последната спирка на влакчето.

Работно време и цени:

• Четвъртък и петък: от 17:00 до 20:00 часа
• Събота, неделя и празнични дни: от 10:00 до 13:00 часа и от 17:00 до 20:00 часа
• Влакчето тръгва от начална станция на всеки кръгъл час, при минимум 5 души
• Капацитет: 40 места

Билети за възрастни: 5 лева; за ученици и пенсионери 4 лева; за деца от 3 до 7 години – 3 лева, а за деца до 3 години – безплатно

Домашен сладолед в центъра на Враца

Няма как да сте във Враца и да не опитате от превъзходния домашен сладолед на Homе made by Мария. Приготвен от натурални продукти – висококачествена животинска сметана, прясно краве мляко, пресни плодове, ядкови тахани и шоколади. Предлагат се и изобилие от различни вкусове, както и страхотни сорбета! Впечатли ме сладоледът от тиква, този с праскова и полезният сладолед с акай и ацерола. Признавам си, че си похапнах и през двата дни, докато бях във Враца. Пъпешът също е уникален. За всички, които имат непоносимост към лактозата, се предлагат сорбета от манго, маракуя, гуава, лайм, както и кокос, манго, маракуя и ананас

Домашният сладолед можете да опитате в центъра на Враца. Там ще забележите красивата италианска количка, която се намира пред магазинчето на Home made by Мария на булевард Христо Ботев 19А. Сладкарница с вкусни десерти можете да намерите и в София на улица Гюешево 65.

Къде да отседнем във Враца

Вила Тодора/Villa Todora се намира във Враца, на 17 км. от пещерата Леденика. Още с пристигането ни бяхме посрещнати от усмихнатата Венера – българка, живяла 30 години в Италия. Върнала се в родната Враца и създала къщата за гости.

Определено си личат българите, които са живяли дълги години зад граница. Впечатлен съм от отношението, топлото посрещане и усещането, че сме скъпи нейни гости. Стаите са уютни, удобни и си личи вниманието към детайла. Вместо да вечеряме в града се доверихме на кулинарните способности на Венера! Поднесе ни такава италианса вечеря, че да си оближеш пръстите. Толкова вкусна домашна паста с пресни манатарки не съм ял никога. Домакинята буквално ни пренесе в Италия.

Прекрасна домашна храна, хубаво местно врачанско вино, а за десерт – невероятно вкусно тирамису. А дижестивът – прекрасно лимончело. На закуска ни очакваше домашна храна, пресни варени домашни яйца, домашни домати, мекици и други специалитети. Богата закуска на шведска маса, която задоволи всичките ни претенции 🙂 А какво ристрето прави Венера! Удря те в петите и те държи буден целия ден! Когато резервирах стаята в booking не повярвах на оценката от 9,9. Но след това преживяване вече знам, защо всеки оставя възможно най-високата оценка. Благодаря на Венера и цялото ѝ семейство за разкошния престой! Ако се чудите къде да отседнете във Враца, препоръчвам семейната къща Вила Тодора! Няма да съжалявате!

Пещера Леденика, Враца

Пещера „Леденика“ е една от най-известните и посещавани пещери в страната и представлява истинско чудо на природата. Пещерата впечатлява с големите си размери, а през зимата грабва посетителите с изящната си ледена украса, откъдето произлиза и името ѝ. Намира се на около 16 км от Враца и е отворена за посещение целогодишно. Достъпът до нея е удобен и лесно се стига по асфалтов път, който преминава през прохода „Вратцата“, така че ще можете да видите и тази природна забележителност. Малко преди входа на „Леденика“ се намира паркинг, където да оставите колата си. До самата пещера се стига по пешеходна пътека.

Разходка в подземното царство на Леденика

Пещерата е била известна още по времето на османското владичество. Овчарите са я използвали, за да съхраняват овчето мляко. Картирана е първоначално от Ненко Радев през 1922 година. Районът около Леденика е бил собственост на Христанчо Матов – eдин от най-големите дарители, наричан приживе „Благодетелят на Враца“. През 1927 година дарява 100 декара ливади и гори на туристическото дружество „Веслец“, Враца. По-късно пещерата е благоустроена и през 1961 година е отворена за посещения. Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години.

Пещерата е част от планинския масив на Врачанския Балкан и е дълга 320 метра, като разполага с 10 зали. В първата зала, температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Влажността на въздуха е 92 %.

След Преддверието човек трябва да се наведе ниско, за да се промуши през прохода, който носи името „Плъзнята“ след което се стига до Малката зала, която е почти кръгла.

След още едно стеснение се влиза в най-емблематичното място в Леденика – „Концертната зала“. Тя е с впечатляващите размери от 60 на 45 метра, висока 23 метра. Тук могат да се видят скалните образувания, които са оприличавани на къщичката на Баба Яга, Крокодилът, Соколът, Дядо Коледа, главата на великана – пазител на пещерата и други. Въпрос на богато въображение – колкото по-развинтено е то – толкова повече образи ще видите.

В Концертната зала са изнесени едни от първите подземни концерти у нас. Атрактивната пещерна зала притежава невероятна акустика. Ето защо Врачанската филхармония изнася симфонични концерти именно тук.

През зимата студеният въздух нахлува в пещерата и изстудява три от най-интересните зали – Преддверието, Малката и Концертната зала. По стените им се образува скреж и цели ледени водопади. В Леденика можем да видим „Езерото на желанията” – малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 м, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него. Някои посетители хвърлят монета в езерото и намислят наум това, което искат да им се случи в бъдеще.

Демонът от пещерата Леденика

Интересно е, че на връщане се преминава през „Проходът на грешниците”… В края му, преду стръмните стълби надолу, за да се стигне отново до „Концертната зала“, ако погледнете право напред ще забележите това изображение. Аз лично видях череп. Определено страховито скално образувание.

По железни мостове се преминава през Малката и Голяма пропаст, през коридора „Завеските” и се достига до „Бялата зала“. Най-високата точка в „Леденика” се нарича „Седмото небе“, до нея достигат само най-големите приключенци, които не се плашат от стълбите и по-тесните пространства 🙂

Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителния свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити. Животинският свят не е много богат, има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Леденика е призната за природна забележителност от 1963 година и е най-посещаваната благоустроена българска пещера. Пещерата е един от 100-те Национални туристически обекти на България и можете да поставите печат и да купите марка за кницките си. Добре е да си носите якета, тъй като температурите са ниски, както и стабилни обувки, тъй като е много хлъзгаво и влажно.

Работно време и цени на билетите

• 1 април – 30 септември: от 9:00 до 17:00 часа.
• 1 октомври до 31 март:  от 10:00 до 16:30 часа.
• В пещерата се влиза единствено с екскурзовод при група от минимум 5 души.

Входни такси:
– Възрастни – 15 лв.
– Ученици, студенти и пенсионери – 12 лв.

• Телефони за контакт и справки:  092 62 35 53; 0877 419 253 – каса (екскурзоводи); 0882 621 608 – Туристически център – Враца.

Пещерата с дървото край село Ботуня

Съвсем близо до Враца, само на около 20 км, се намира село Ботуня. Старото име на селото е Дупляк, а от 1963 година е наречено Ботуня. Името Дупляк е дадено поради дупките и пещерите в карстовия терен на неговите околности. Именно една от пещерите, позната като Пещерата с дървото, е тази, която привлича стотици туристи с красотата си. Удивителна пещера, която крие природно чудо, което изумява всички посетители. Дърво, което се издига към слънчевата светлина през отвор в тавана на огромните скали.

Къде се намира пещерата с дървото

За да стигнем до пещерата с дървото трябва да преминем по пътя през цялото село, докато не стигнем до малък и тесен мост. Оттам нататък пътят е черен. Веднага след моста ще видите гробището на село Ботуня. Отбийте и паркирайте автомобила си край пътя. От лявата страна на гробищния парк ще видите река Ботуня. Когато застанете с лице пред гробището тръгвате надясно по малка пътека. Имайте предвид, че тя е изключително стръмна и хлъзгава. На пръв поглед не е нищо особено, но щом тръгнете ще усетите денивелацията. Гладката трева и наличието на дребни камъчета превръщат пътя в опасно изкачване / слизане! Добре е да носите турситически обувки или такива с по-голям грайпфер. В никакъв случай не експериментирайте с джапанки, сандали или кецове. Показвам ви снимка, на която с червената линия е обозначено накъде трябва да вървите, за да стигнете до пещерата с дървото, тъй като няма табели.

Пещерата с дървото не се вижда отдалеч, защото е скрита с растителност. Когато наближите ще видите дупката. Местните я наричат „водната дупка“. Тя и останалите пещери в района, са били обитавани още през новокаменната епоха. Още с влизането ще видите огромно предверие, издълбано от природните стихии с няколко отвора в скалите.

Чудо на природата

Отвор на „тавана“ на пещерата позволява на слънчевата светлина да проникне вътре. Именно тя е главният виновник да се роди малка фиданка. Това, което превръща дървото в толкова вълнуващ и загадъчен феномен, е начинът, по който дървото получава храна и светлина. През отвора в скалите дървото се снабдява със светлина и вода. Уникален процес на растеж на дървото, което сякаш е пробило тавана на пещерата, през който се подава короната на черницата.

Само си представете малкото дърво, което е ставало все по-голямо през годините, търсещо слънчевата светлина. Докато в един момент не е стигнало върха, за да бъде огряно от лъчите. Впечатляваща гледка, която ще получите за награда след стръмното изкачване.

В пещерата е прохладно и много приятно като температура. Можете да си починете и да се насладите на красотата на природата. При желание можете да се качите на върха на скалите, но бъдете внимателни, тъй като голяма част от отворите са скрити от тревата и можете да пропаднете и да се нараните сериозно.

На излизане от пещерата с дървото ще видите чудния Врачански балкан. Гледката е изумителна. Щом тръгнете надолу по склона бъдете отново много внимателни, защото е много хлъзгаво. Ако имате пръчка или щека, можете да си помагате, като се подпирате!

Статията за „Враца – дълъг уикенд: ферма за магарета, село Ботуня, пещера Леденика“ е част от проекта „Популяризиране на туризма в Северна България”, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от „Травентурия“ ООД.