Вльора, замъкът Бащова и Албанската Древна Аполония. Забележителности, които не бива да пропускате, когато сте в страната на орлите – Албания.
Замъкът Бащова
На около 30 километра от Дурас, до устието на река Шкумбини, и само на 4 км от адриатическото крайбрежие, се намира внушителният замък Бащова. Историците твърдят, че е построен от венецианците през 15 век. Особеното на тази крепост е, че тя е единствената на Балканите, построена върху нива.
Местоположението му е било стратегическо. От него се е контролирала голяма територия и една от целите му може би била да задържи атаките на Османската империя срещу средновековния западен свят. Точно по долината на река Шкумбини минавал древният път „Виа Егнация“, който свързвал изтока и запада.
Господството на венецианците
Според турския пътешественик Евлия Челеби замъкът е основан от венецианците и е превзет от турците по времето, когато Фатих Султан се насочва към албанския град Шкодра. Близкото село Бащова било център на търговията със зърно до края на 14 век. Венецианците били заинтересовани да държат в свои ръце укрепените стратегически точки по адриатическото крайбрежие именно заради ценната стока. Така или иначе замъкът не остава дълго време под господството на венецианците – според Челеби е завладян от турците през 1478-ма.
Замъкът има правоъгълен план с размери 60 на 90 метра, ориентиран в посока север-юг. Притежава три входа, от които все още има добре запазени археологически следи, които са поставени на северната, западната и източната стена на замъка.
В четирите ъгъла и в средата на всяка стена има отбранителни кули, с изключение на западната стена. Стените са широки около 1 метър и са изградени от местен пясъчник. В наши дни са запазени две кръгли кули и една правоъгълна. Всичките кули по средата на стената са правоъгълни. Те са с дебелина от до метър и 40 и височина до 12 метра.
ВИДЕО за замъка Бащова, Древна Аполония и Вльора в Албания:
Албанската Аполония
Сменяме посоката и отиваме до Древната Аполония. Но не тази в Гърция, а в Албания. Древният град се намира в югозападна Албания. Очарователният пейзаж на археологическия парк e запазен в изключително непокътнато състояние.
Основаването му става веднага след основаването на Епидамнус – Дирахиум и бързо се превръща в един от най-известните градове в Адриатическия басейн. Многобройни паметници в първоначалните му граници представляват изключително доказателство за гръко-римската култура на града.
Древна Аполония, но не гръцката
Според преданието е основан през първата половина на 6 век пр. н. е. от гръцки колонисти от Корфу и Коринт, водени от Гилакс, който нарекъл града на своето име (Гилакея). След бързото си създаване градът променя името си на Аполония, в чест на могъщия бог Аполон. Разположен е на хълмисто плато, откъдето се простира плодородната равнина на Мусакия с Адриатическо море и хълмовете на Малакастра. Руините на Аполония са открити в началото на 19 век.
Magna urbs et gravis
Градът процъфтява през 4 век като важен икономически и търговски център. С течение на времето е разширен по целия хълмист склон, , ограден с голяма стена с дължина 3 километра и ширина 3 метра. Славата на града привличала много личности от най-голямата империя на древния свят като видния римски философ и оратор Цицерон, който отбелязва Аполония в своите Филипики като magna urbs et gravis (велик и важен град).
Теменос, или свещената зона на града, била организирана около храма на Аполон. В тази част на града са построени редица паметници. През 4-ти и 3-ти век пр. н. е. са добавени гръцкият театър и Нимфеум (паметник, посветен на нимфи). По време на римския период тези райони са били увеличени с други социални сгради като седалището на градския съвет, Одеонът, библиотеката, Триумфалната арка, храмът на Диана.
След дълъг период на непрекъснато икономическо и културно развитие, Аполония запада до пълното си изоставяне през средновековния период. Културата и общото развитие на града поддържат ясен гръцки характер през цялото си съществуване.
Съжителството между две различни култури и тяхното неизбежно сливане създава уникална физиономия на аполонийската култура, която превръща Аполония в един от най-важните икономически центрове на древния средиземноморски свят.
Колко хубаво щеше да бъде, ако вместо фотосесии на булки, можем да върнем времето назад и да видим как са живели древните хора на Аполония!
Древните постройки са изключително привлекателни за фотосесии. Тук снимат модели за списания, провеждат се много ревюта, фестивали и други културни мероприятия.
Вльора
От Древна Аполония се пренасяме към Вльора, Влора или Валона – второто по големина пристанище в Албания, което се намира на 135 километра от Тирана. За албанците градът е перлата на албанските курорти.
Албанската ривиера
Влора е едно от най-известните места на Албанската ривиера. Бреговете на града се къпят едновременно от Адриатическо и Йонийско море!
На плаж в Албания
Вльора се намира в югозападния крайбрежен регион на Албания, в южния край на Адриатическо море и северната част на Йонийско море. Наоколо е пълно с маслинови насаждения, а от един от най-старите сортове маслини в Европа, се произвежда един от най-добрите зехтини в страната.
Вльора – слънчевият албански курорт
Вльора получава повече слънчеви часове от всеки друг регион на Албания – средно над 2000 „слънчеви“ часа годишно. Вльора притежава единствения полуостров в Албания, който се казва Карабурун. Средиземноморският климат с горещо и сухо лято правръща плажовете на албанската Ривиера в желано място за ваканция.
По крайбрежието са подредени редици от луксозни хотели, ресторанти и барове, които допълват красивите плажове на албанската Ривиера. В града се намират замъци, джамии, църкви, музеи и други паметници, които можем да разгледаме, докато сме в района.
Градът преживява един от най-важните исторически моменти на 28 ноември 1912 година, когато е домакин на Първото национално събрание на Албания, което обявява независимостта на страната от османското владичество.
Видео за Дурас
Видео за Тирана
Видео за Бутринт
Видео за Гирокастра
Видео за Ксамил и Синьото око
Видео за Берат
Видео за Каньона Осуми
